През февруари 2018 г. Валери Жаблянов бе отстранен от поста на зам.-председател на 44-ото Народното събрание с гласовете на ГЕРБ, "Обединени патриоти“ и "Воля“. БСП гласува против, а ДПС не участва ва гласуването. Основният мотив за отстраняването бе изложената от него констатация в позиция на БСП, че "Народният съд е необходимо и неизбежно военновременно правосъдие“.

Текстът се появи на финала на обръщение на Изпълнителното бюро на БСП по повод на Луков марш. След острата обществена реакция ръководството на БСП се разграничи от това изречение и обяви, че то не е съгласувано, а е по инициатива на автора. От партията не пожелаха официално да посочат автора, Извън това бяха посочени арогантното поведение на Жаблянов, когато на 1 февруари се опита да осуети отдаването на почит с едноминутно мълчание към жертвите на тоталитарния режим.

БСП веднага обяви, че ще атакува отстраняването на Жаблянов както пред Конституционния съд така и в Страсбург. КС обаче отхвърли искането на депутатите от БСП. В решението си КС припомня, че през 2000 г. парламентът прие Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, който макар и с подчертано декларативен характер е отговор на публичния интерес и дава израз на оценката на обществото за визирания в закона исторически период на държавно развитие на страната.

Днес комунистът Жаблянов е кандидат за депутат в листата на "БСП- Обединена левица“ в Пловдив. Той е втори след водача Иван Петков.

Европейският съд по правата на човек в Страсбург също отхвърли като неоснователна жалбата на Жаблянов заради свалянето му от поста.Сспоред ЕСПЧ проповядването на такъв вид тежко насилие срещу политически опоненти не може да е защитена реч.

Решението на съда в Страсбург, обявено през юни миналата година, е ценно с критериите, които дава за границите на правото на свободно изразяване на политиците, когато става въпрос за пропагандиране и защитаване на насилствени репресивни режими и похвати в съвременната история. Жаблянов е отстранен за изявление, което е в противоречие с ценностния избор, изразен от народното представителство от името на народа в този закон и специално текста, в който се казва, че ръководството на БКП е отговорно за "безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения Народен съд“.

Съдът в Страсбург прави обстоен преглед на създаването и дейността на Народния съд, опитите за отмяна на решенията му след 1990 г., Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен. В този контекст съдът преценява, че оценката на Жаблянов по отношение на Народния съд и пренебрежителното и му и провокативно поведение в пленарната зала по време на предложеното едноминутно мълчание в памет на жертвите на комунизма не заслужава повишената защита, която обикновено се предоставя на изразяването по въпроси от обществен интерес. Това поведение може да се разглежда като пренебрежение към жертвите на комунистическия режим и като противоречащо на ценностите, залегнали в Конвенцията за правата на човека.

В пленарната зала на 1 февруари Жаблянов е говорил в качеството си на представител на политическата партия, която е наследник на партията, управлявала през целия комунистически режим и която е най-отговорна за създаването и функционирането на Народния съд. Речта на Жаблянов прославя политическото насилие, в което тази партия се е ангажирала в миналото, осмива депутата, предложил минута мълчание, и оценката му за Народния съд, защитава тезата, че създаването на този съд е напълно оправдано от решенията на съюзниците през Втората световна война и на практика категоризира всички хора, осъдени от него като "хитлеристи“, "военнопрестъпници“ и "фашисти“, се констатира в решението на ЕСПЧ.

Поведението на Валери Жаблянов беше оценено като "ценностна атрофия“.