Регулярният мониторинг на обществените нагласи на "Алфа Рисърч" е проведен в периода 22-30 ноември сред представителна за пълнолетното население на страната извадка от 1000 респонденти, анкетирани по домовете им чрез пряко стандартизирано интервю с таблети.Той очертава следната картина на обществените настроения:

Задълбочаваща се криза на доверието по вертикала и хоризонтала към всички институции, политически лидери и партии.

Шест месеца след трудното сформиране на правителството на Николай Денков, което формално сложи край на политическата криза в страната и месец след местните избори, които не доведоха до значимо разместване на електоралните пластове, основните държавни институции и отговорността на политическите лидери за тяхната работа, се оценяват негативно от мнозинството български граждани.

Кабинетът запазва равнището на доверие от месец юни  - 21% положителни оценки, но при 46% отрицателни, което е ръст от близо 10 на сто. Малко по-високо е доверието към премиера Денков  - 25% положителни при 39% отрицателни оценки, но също с негативен развой.

Както премиерът, така и кабинетът са в неизгодната ситуация да се подкрепят само от симпатизантите на ДБ  и ПП (между 65% и 70% от тях), но не и от тези на не-коалиционния им партньор ГЕРБ (25% положителни при 39% отрицателни мнения за кабинета).

На този фон очакванията на мнозинството българи са за продължаващи конфликти и противоречия вътре между управляващите, за влошаваща се икономическа конюнктура през следващата година, но без яснота за нова политическа конфигурация. 39% са на мнение, че най-силните сблъсъци между управляващите ще са по повод на бюджета, а според 22.5% - по горивата и енергетиката (цени, дерогацията за Лукойл, таксите за пренос на газ, въглищните централи и пр.).

Фактът, че това, което  най-силно вълнува хората, се оценява като най-конфликтно в отношенията между управляващите, допълнително топи доверието в  тях. Макар и с по-слаба интензивност, противоречия се очакват и по кадровите назначения в различни сфери (16.5%), конституционната реформа (12%), контрола над службите за сигурност (10 на сто).

Относно най-горещата политическа загадка – ще се случи ли и как нестандартното решение с ротацията на премиерите, всеки втори българин (49.7%) очаква заедно с ротацията на премиерите, да се извърши и по-сериозен ремонт на кабинета. 31% очакват само премиерска рокада, без други персонални промени, а едва 19 на сто са на мнение, че правителството ще падне и ще се върви директно към предсрочни избори.

Ако управляващите партии предприемат такъв ход, ще трябва чрез нови конфликти и взаимни атаки да убедят българите, че на никаква цена "повече не могат заедно“. Това ще дистанцира още повече избиратели от политиката, а цената ще бъде платена от същите тези партии на поредните предсрочни избори.  Не е изключено да отвори и пространство за нови политически проекти.

Заемането на опозиционната ниша от част от партиите, деклариращи подкрепа за кабинета, не води до ръст в  одобрението нито към парламента, като място за дебати, нито към отделните политически сили. Всички губят – някои по-силно, други по-слабо. При равнището на повсеместна ерозия на доверието към лидери и институции, обаче, сега регистрираните обществени нагласи и при най-малката нова криза могат да претърпят и по-кардинални обрати.

С 8% доверие парламентът не успява да обърне тенденцията и остава закотвен към дъното на обществените оценки. С процент по-ниско (6.9%) е доверието към изпълняващия длъжността главен прокурор Б. Сарафов. Съдът запазва 13% одобрение, но отрицателните оценки към него се повишават от 38 до 48 на сто.

Рязко се увеличават и критичните оценки за дейността на полицията  - 12% ръст на отрицателните мнения при 10 процентни пункта спад на положителните. Като резултат, недоверието към полицията също започва отчетливо да доминира (37% отрицателни  срещу 20% положителни). Различни фактори могат да допринасят за този негативен развой, но сред тях безспорно са и действията й при протеста срещу ръководството на БФС. Ако в страната негативните мнения за полицията варират между 27 и 32 на сто, то в столицата те достигат 50 на сто.

От институциите единствено президентът Румен Радев успява да запази позитивния си рейтинг, който в периода на действие на неговите служебни правителства, също беше поел надолу. Към момента той се ползва с одобрението на 38% от българите (ръст от 5 на сто спрямо юни), неодобрението остава 32%.  Най-критични към него са симпатизантите на ГЕРБ и ДБ, останалите изразяват по-позитивни, или противоречиви оценки.

Един от най-важните изводи от настоящото проучване е, че перманентната конфронтация между вътрешно коалиционни, правителствени, подкрепящи и пр. "партньори“, както и между опозиция и управляващи, не носи бонуси на нито една политическа сила, или лидер, а увеличава кризата на доверие не само от страна на широката общественост, но и на доскоро твърдите партийни ядра.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов понася относително най-малки щети – 2% спад в личния му рейтинг, при запазване нивото на отрицателните оценки (19% позитивни срещу 54% негативни). Ползва се с доверието на три четвърти от  настоящите избиратели на ГЕРБ.

Съпредседателите на ПП – Кирил Петков и Асен Василев също губят по около 2% подкрепа (падайки до 14%), но при тях се наблюдава значим ръст на негативните оценки (до 61-64%).Съпредседателят на ДБ Христо Иванов запазва подкрепата си от 16 на сто, но също увеличава негативните оценки – от 46% на 52%.

Без промяна в рейтинга си, но и без ръст в подкрепата на фона на сблъсъците в управляващото мнозинство, остават Костадин Костадинов (16% : 55%), Корнелия Нинова (13% : 53%), Слави Трифонов (13% : 50%). Всички тези партийни лидери се ползват с одобрението на не повече от 60 до 65 на сто от настоящите им симпатизанти, което говори за нарастващо недоверие  дори сред част от доскорошните им лоялни избиратели.

Един от най-интересните казуси, които очертава настоящото проучване, е оценката за лидерите на ДПС. Освен отношението към лидера на ДПС, Ахмед Доган, за първи път беше измерено и отношението към новия лидер на парламентарната група и кандидат за председател на Движението, Делян Пеевски.

Ахмед Доган се ползва с одобрението на 12% на българските граждани, при 60% неодобрение. Пеевски – с 6% одобрение, 70% - неодобрение. При Доган, както и при останалите партийни лидери, подкрепата идва основно от вътрешно-партийните среди (61%).  Пеевски обаче получава от тях 26% одобрение срещу 27% неодобрение и 47% неутрални оценки. Как ще еволюират тези нагласи както сред симпатизантите на ДПС, така и сред широката общественост, предстои да проследим в следващите проучвания.

При тези равнища на подкрепа за политици, партии и институции не е учудващо, че още повече намалява делът на желаещите да гласуват на евентуални избори (до 36%) и респективно, спада подкрепата за всички основни партии.

Електоралните предпочитания на твърдо решилите да гласуват показват лека преднина за ГЕРБ (21.9%) пред ПП-ДБ (17.8%), Възраждане (12.2%), ДПС (10.8%), БСП (9.6%), ИТН (4.9%). Всеки четвърти анкетиран обаче не е сигурен, че до едни евентуални избори ще повтори сегашния си вот. Това потвърждава тенденцията от местните избори за ерозия дори на твърдите ядра, която по всяка вероятност ще се задълбочава.

При този финал на годината, за 2024г. остава предизвикателството не само България да запази основната посока на своето развитие, а партиите – демократичните механизми на влияние върху избирателите, но и институциите да покажат способност за ефективно управление и постигане на резултати, което е най-големият им настоящ дефицит.