Ако изборите бяха в началото на юли, ГЕРБ-СДС биха получили 26,4% подкрепа, а ПП-ДБ 21,8 на сто. "Възраждане“ и ДПС щяха да са със почти сходни позиции, съответно 14,9% и 14,5%. БСП остава на пето място с 9,7%. "Има такъв народ“ с 4,3%. Личи и "Български възход“ с 2%.

Изводите са от редовното ежемесечно независимо изследване на "Галъп интернешънъл болкан“, проведено чрез интервю "лице в лице“ с таблети в периода 29 юни - 9 юли сред 809 пълнолетни българи.

Сред останалите партии и коалиции личат "Левицата“, ВМРО и др. Тепърва в спонтанни въпроси ще проличава по-ясно и влиянието на политическа формация на Иван Гешев. Изрични въпроси показват ниша от няколко процента (което се потвърждава, например, и в данните за личното доверие), но тепърва ще се виждат резултатите от прякото състезание с останалите партии. Данните не са прогноза за изборен резултат, а редовен мониторинг. Сравненията кой печели и кой губи в електорален план от конструкцията между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ дават възможност да се заключи, че ГЕРБ засега не показва видими щети. Колкото до съотношението ПП и ДБ, то се запазва на ниво от около 3 към 1 декларативна подкрепа.

Нежеланието за предсрочни избори поддържа толерантността към правителството. То обаче започва на практика без обичайния за такива случаи кредит на доверие. Като цяло нивата на доверие в институциите на законодателната и изпълнителната власт се запазват традиционно ниски. Структурата на доверието в личности също остава без особена динамика. В партийната класация като че ли личи отваряне на "ножицата“ между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.

След тримесечна работа доверието в парламента е 15,3%, а недоверието – 77,1%. Правителството пък стартира без обичайния стартов кредит на доверие и след месец работа отчита 16,6% доверие сред пълнолетните българи и 69,7% недоверие. Подобен дял на обществено доверие е в рамките на нормата у нас, а подобно отношение към двете институции имаше и преди последните три динамични за политиката в страната години. Факт е обаче, че в изследователската практика на агенцията в последните десетилетия, всеки старт на ново правителство обикновено води и до различен по величина скок в доверието към институцията. Този път, на практика, такъв няма и данните са сходни с тези от последните месеци.

Очаквано, електоратите на партиите в управляващото мнозинство са по-благоразположени, както към правителството, така и към Народното събрание. Привържениците на партиите от опозицията изразяват доста по-сериозна критичност.

Хипотезата за оставка на правителството не събира широка обществена подкрепа – 36% от запитаните са съгласни, че сегашното правителство трябва да подаде оставка. Но пък и тези, които се противопоставят на идеята за оставка, не са много повече – 39,1%. Една четвърт от пълнолетните българи не могат да преценят. Българите сякаш още се колебаят в отношението си към нестандартната за страната власт, но са склонни да дадат шанс на трудно сформиралото се ново правителство – с известно облекчение, но без видим възторг.

Потвърждение за това са регистрираните от "Галъп интернешънъл болкан“ нагласи по индикатора за нови предсрочни парламентарни избори – 30,1% смятат, че те са необходими, но близо една втора от запитаните у нас са на обратното мнение. За 23,8% е трудно да преценят. Очаквано, отговорите на респондентите силно се различават според електоралните им предпочитания. Най-остро за бърза смяна на властта се обявяват привържениците на "Възраждане“.

Най-популярна политическа фигура в страната по този критерий остава Румен Радев, макар политическата ситуация в последните три години да застраши позициите му. С по-видими нива на доверие в момента на общия фон е и Мария Габриел, като тя вероятно ползва и "бонуса“ доверие, който еврокомисарският пост носи, а доверието на премиера Николай Денков като премиер също не показва обичайния за такъв пост рестарт и не надвишава нивата от последните месеци на служебния премиер Гълъб Донев. Разбира се, идните месеци ще покажат на какви нива ще се установи доверието в сегашния премиер. По правило отскок може да се очаква в първите месеци, но след това обикновено идва ерозия.

Данните не бива да се приемат като класация – влияние оказват нивата на разпознаваемост, продължителността на политическата кариера, спецификата на заемания пост и т.н.