В океана от бял шум, който потопи първото у нас "импийчване“ на главен прокурор (или поне натам вървят нещата), е крайно необходимо да отграничим няколко факта от митовете и легендите.

Иван Гешев е от хората, които, съвсем очевидно, от все сърце и душа не се съмняват в интелектуалното си превъзходство над публиката. Макар че, от друга страна, характерно за тези с истинското интелектуално превъзходство е, че обичайно са изтъкани от противоречия и вечно се съмняват във всичко, пише Стефан Миланов в коментар за Клуб Z.

Та, в рамките на миналото събитие той опита да ни пробута няколко митологеми, които ние по сценарий трябваше да прегърнем, преглътнем, а в най-добрия вариант – дори да аплодираме.

Мит № 1: бият Паниковски



Никой не уволнява, линчува, заточава или праща в Сибир върховния прокурор Иван Стоименов Гешев. Това, което се случва във Висшия съдебен съвет, е че той приема акт, с който отменя акта си, с който през 2019 г. го назначи на длъжност главен прокурор. Горе – долу точно по средата на мандата. И толкоз.

Гешев остава прокурор от ВКП, остава магистрат – с все статута на несменяемост, ранга, нелошата заплата и всичките други полагащи се на един висш магистрат салтанати. Дори напротив – не е ясно защо не използва експертизата, енергията, познанията и опита си да работи активно срещу престъпниците – да пише обвинителни актове, да ги защитава чрез блестящи пледоарии в съда и така да се получават крайни осъдителни присъди (ако трябва да сме честни, дори когато го избираха за главен прокурор, така и не бе посочено нито едно такова ювелирно, известно дело срещу някой Голям "лош“).

Друга тема е къде ще избере да отстъпи, ако разбира се, се стигне дотам. Или просто ще напусне системата. Досега практиката говори, че след "правилно изпълнен“ мандат на главен прокурор, животът ти обикновено се обръща накъм хубаво. Велчев стана председател на Конституционния съд, Цацаров, макар преди да бе съдия - защо ли - предпочете да се подслони като прокурор във ВКП. Дори и жената смени.

Филчев бе пратен посланик по-надалечко – но това е може би заради личностни специфики, да не кажем патологии, които по това време вече бяха станали доста видими.

Не. Най-вероятно единствените раздели за магистрата Гешев ще бъдат с живота в резиденции и Регентски вили, с возенето в държавни автомобили за по над 500 000 лв. бройката (не хиперболизирам – по толкова са!) и разбира се - с мултитемпературния охладител.

Мит № 2: похищават прокуратурата, разпада се съдебната власт, разкулачват Републиката



Така и не стана ясно в светлината на развилите се събития кой забранява на наблюдаващите прокурори по делата у нас да работят? Никой не само не закрива прокуратурата, не е съкратил, уволнил или преназначил дори един обвинител, ами с нито едно движение на химикалката или с едно параграфче не намалява правомощията на Прокуратурата. Които – както знаем, и без това са фрапантно широки: от надзора за законност върху детските пюрета и цвета на пешеходните пътеки, до "правото“ да нахлуеш в Президенството, въпреки абсолютния имунитет на стопанина му.

Тук големият въпрос е друг и е много по-болезнен: нали се сещате, че зад всяка от тези "възкресени“ в рамките на няколкото последни дни преписки – някои стари, някои новообразувани, някои прекратени, на които точно сега им е дошъл редът за инстанционен контрол (който пък решил да отмени прекратяването), някои на над 10 години - като случаят с Делян Добрев... Та, зад всяка от тях стои различен прокурор, избран на принципа на случайното разпределение. Зад някои – като "Барселонагейт" или "Турски поток“ със сигурност стоят дори екипи от по няколко прокурори. Те биват от най-различни нива – от най-ниската Районна прокуратура, която премисли и реши да образува дело на Кирил Петков за декларацията за гражданство (след като преди това се бе произнесла, че престъпление няма), до Върховна касационна прокуратура. Която пък много спонтанно решила да привиква и да разпитва членовете на ВСС, които внесоха предложението за прекратяване на мандата на Гешев. ВКП е първа инстанция по тази проверка!

И всичките тези десетки – без преувеличение – прокурори са получили едновременно прозрение и са взели единно решение "по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона", както разпорежда НПК.

Ето това е истинският проблем. Ето ги и въпросите:

Трябват ли ни изобщо такива магистрати?

Имат ли място в съдебната власт и това магистрати ли са изобщо?

Те прависти ли са или са сопа, гьостерица? Готова да попадне в ръцете на следващия, който по някакви тъмни стечения на обстоятелствата ще седне зад пулта им за управление? За да взимат отново решения в негова полза по спонтанно възникнало "вътрешно убеждение“...

И всичко - след като преди това една наблюдаваща прокурорка даваше интервюта как по темата с чекмеджетата, пълни "с жълти обекти, които приличат на злато", не може да се направи нищо, освен ако не ѝ донесат кюлчетата и парите в кабинета като доказателство.

Мит №3: тече акция "Чисти ръце“



Нищо подобно не тече. Напротив. Една от причините изтъкна вчера един от вносителите на предложението за "импийчмънт“. "В резултат на това издаване (на разпореждания) хора, които са вършили престъпния, няма да бъдат наказани!

Нито едно от делата, които сега се възобновяват на конвейер срещу политици и депутати от това Народно събрание няма да завърши с осъдителна присъда", прогнозира Огнян Дамянов. И това е така, защото едва ли някой ще повярва, че е проведено обективно, пълно, всестранно и законосъобразно разследване.

В този смисъл, с паникьосаното си хаотично натискане на "червените копчета" Гешев по-скоро спомага да повлече към дъното и капчицата останало уважение у обществото към институцията прокуратура. Независимо какво приказва и какво му нашепват в слушалката неговите клакьори от 3-4 "медии“ – и те толкова убедени в своята умност, колкото и патрона им.

И чистата лъжа: "Не става въпрос за мен“

"Аз не съм се родил главен прокурор, нито ще умра главен прокурор и въобще не ме притеснява тази процедура. Притесняват ме последствията за цялата съдебна власт. Тук не става въпрос за мен. Въпросът е кой е следващият.“

Това са думи на Гешев от понеделник – в часовете преди просто да стане и да си тръгне (ВСС няма навик да привързва хора за парното и единственото, което можаха членовете да направят, е да гледат леко учудено).

Отстрани погледнато, Гешев дава вид на автосугестиран. Казано просто – сам си се "филмира“ и си живее насериозно в постановката, на която е сценарист, режисьор, продуцент, главна роля и пр... Той и вчера многократно спомена "народа“, който мислел това, вече прозрял онова, бил убеден в еди-какво си... Дори изповяда как вече непознати хора му звънят на телефона да му изкажат своята подкрепа. А той не ги знае кои са.

Наложи се Атанас Славов да му прави забележка, че няма как да има самочувствие, че изразява волята от името на народа – най-малкото защото не е на представителна избираема длъжност.

Ще кажете – един наивник, който просто безнадеждно се е самоасоциирал с държава, власт, прокуратура и пр.

Дали обаче това е точно така?

Всичките изяви на главния прокурор рязко и диаметрално контрастират с хипотезата за такава "наивност“. Най-вече - начинът, по който се е окопал като в картечно гнездо в кабинета на четвъртия етаж на Съдебната палата. И е готов да използва всякакви прийоми, само и само да може да продължи да "обстрелва“ оттам всичко, що мръдне против него.

И именно така ходовете му изглеждат плитки, отмъстителни и ужасно прозрачни, освен ако не си петокласник.

Да не говорим за покъртителното дребно шмекеруване през целия процес със свалянето му от ВСС.

Първо, той застана на защитната позиция, че е бил в нестабилно психическо и емоционално състояние... 14 дни след предполагаемия атентат. И затова говорил думите за "политическия боклук" и измитането му. Нищо че после ги повтаря и на 25 май в парламента.

После с цялата си сериозност лансира някакви напълно изумителни версии за това как се озовало у него заплашителното писмо с Мечо Пух (в събота, като кацнал от САЩ, шофьорът Данчо му го донесъл на ВИП-а, бил го получил от неизвестно лице). Или как в неделя друго неизвестно лице предало на флашка запис от разговора му с Йордан Стоев – когото съвсем видимо Гешев "поднася“ през целия разговор и го подтиква всичко да си каже за Банкята, Сорбоната, Европейката и пр.

В целия процес пред ВСС не стана ясно например как двете неизвестни лица приносители са разпознали в тълпата, че това са негови служители, за да им предадат двете неща – писмото и флашката.

Забележително беше и как главният прокурор – без да желае да шиканира и непритеснявайки се от нищо, поиска да бъде възложена социологическа експертиза: агенция да мери доверието в съдебната власт у населението преди и след изказването му. Както и етимологична и лингвистична експертизи.

Поантата беше в четвъртък, когато – изправен пред опасността ВСС да насрочи извънредно заседание в петък, или дори през уикенда, Гешев обеща, че в понеделник ще е на линия за продължаване на пренията, нищо че имал билети за Страсбург. Ако не той – адвокатката, която наел (между другото, една много презряна от него професия, която е обиждал арогантно и агресивно през целия си полумандат и до която ще-не ще опря). Но, ако трябвало, можел и да отложи командировката.

После и двамата станаха и си тръгнаха в понеделник на обед – с очевидната цел някой ден да използват "задочното“ му уволнение като коз пред съдилищата, където Гешев се стяга да атакува акта на ВСС.

Или, както с ирония се провикна към него един от членовете на ВСС тези дни, макар и по друг повод: "Нито е мъжко, нито е воеводско!“

А може би просто Гешев продължава да смята, че ние, публиката, сме тези, които опитват да кацнат на Луната с дизелов двигател.

Или в случая има нещо много по-простичко: имаме си работа с човек, който не умее да губи.

Сигурното е едно: невидимото чудовище, което живее някъде в тъмното на съдебната система, просто за миг показа муцуната си, колкото да изяде една от главите си.

Дано на нейно място не поникнат 3 нови.