Политическите сили си изпяха днес прощалните декларации и удариха камбаната на 48-то Народно събрание. Оказа се, че няма виновни за липсата на редовно правителство. Никой не си призна, че това е заради неговото поведение. Основната причина била липсата на диалог. Не, диалог имало, нямало чуваемост. А Христо Иванов направи "откритието“ на сезона, че се "проявяват белези на необявен в Конституцията квазипрезидентски режим на управление на страната“. А това и гаргите го знаят от две години. Но като го кажеш от трибуната на парламента, минаваш за отговорен политик.

А Кирил продължава да се звери на всеки подаден микрофон – също като отговорен политик. Той се е провъзгласил за водач на някакви много добри хора, които досега са се крили по шубраците. И отрядът му от добри хора ще се изправи срещу ордите на лошите, ще ги измете и една сутрин ще осъмнем с негов паметник пред Народното събрание. Все пак това е спасителят на Украйна и всички добри хора са длъжни да участват в парада в чест на Киро.

А лошите хора са издули гащите от шубе и са готови да сменят добрите в шубраците. Те са готови на величава саможертва пред угрозата от лавината, която ги очаква – според прогнозите на Киро.

Покрай тази задаваща се епохална битка между доброто и злото се чуха и викове по коридорите на Народното събрание: "Ще бием на изборите!“ И никой не се сети да ни разкаже какво да очакваме след  победата. Какво следва след нея? Тия хора наистина са само кресльовци, които нямат разумен отговор на каквито и да било признания. Дори Копейкин иска победата и знае как да я постигне – с бой, както палавият му син събира подписи за референдума на татко.

Кирчовците – нали така ги наричат някои анализатори, се изправят срещу тъмните сили, а те изпълзяват от всяка дупка, от всеки килер. Бойко, Мустафа, Корнелия  - в стройна редица един след друг и с пиратското знаме напред.

Така е, защото преди избори политиците сънуват таласъми. Срещу себе си виждат само едни несретници, които не се интересуват от чистата и свята партийна истина. Така минават изборите, а после негодниците пак си правят каквото искат. Само че вече са бутнали в ямата и когото трябва, за да бъде щастието им по-пълно.

В предизборното празно говорене думите имат претенциите да са с блясък на бисери. Чуват се отговори и на най-безсмислените въпроси. След избори и най-лесните остават без отговор.

Затова, добри хора, сте призвани под знамената. Излезте от скривалищата си, Киро настоятелно ви търси, за да направи от вас лавина. Така и така са ни разделили на добри и лоши, поне да видим кой кой е на бойното поле. Не се страхувайте – едни ще паднат, други ще продължат.