"Това се прави защото ГЕРБ изпитват панически страх, че ще изгубят местните избори от "Демократична България“ и "Продължаваме промяната“, каза депутатът от ДБ Йордан Иванов по повод връщането на хартиената бюлетина.

Думите на бившия областен управител на Пловдив могат да се обърнат: Изпитвам панически страх, че мога да изгубя изборите за кмет на града от представител на ГЕРБ, тъй като няма да се гласува само с машини“.

Можем ли да упрекнем господин Иванов, че се страхува. Не, разбира се. Той има основание за страх, тъй като беше назначен за областен управител, когато "Демократична България“ събра в областта едва 3334 гласа – трагичен резултат с чисто машинен вот, който не ти дава право не на власт, а и да се доближиш до нея. Но коалицията с БСП направи от Йордан областен управител и стартира кампанията му за кмет на Пловдив. Когато говори за ДБ и ПП, той има предвид, че ще е техен общ кандидат за градоначалник. Това и партийните гарги го знаят.

Позицията на областен управител промени и властовите амбиции на Данчо Иванов. А всеки с подобни амбиции изпитва и страх, наред с партиен тестостерон, който често блика и от ушите.

Данчо изпитвал ужас от хартиената бюлетина, след като на последните парламентарни избори с машинен вот формацията му събра в Пловдив само 8,29% от гласовете. Изпитва ужас как гласуват в Англия, Германия, Франция.

Но има и по-голям ужас за него: "ГЕРБ стават все по-арогантни в съюза си с ДПС и БСП“. Тук вече Данчо Иванов влиза в ролята на мажоретка, която се е засилила към леглото на най-добрия в отбора. ДБ и БСП управляваха заедно. Самият Иванов управляваше с БСП като областен управител.

Иванов изобщо не се сеща, че понякога партиите ти удрят печат на задника и те пускат на избирателите, които трябва да свършат мръсната работа на тези партии. Но със сигурност знае, че без такъв печат не би впечатлил и собствените си секретарки.

Искате ли Йордан Иванов да ви отговори какво търсеше под полата на БСП, когато сега говори за партийна арогантност. Не очаквайте, че ще получите истинските отговори, но историята е поучителна за задници с партиен печат.

От страх Йордан Иванов искал да направи и друго. Щял да пусне филмчето от преди 13 години с Иван Тотев как се правят избори. Няма нужда, достъпно е в мрежата, както и онова с Христо Иванов с уж изключените микрофони в Народното събрание. То пък беше как се правят коалиции и за възможни порции в ортаклък с БСП.

От страх и ужас Йордан Иванов се е озовал на дедовия. Люшка се там безсрамно и ни убеждава, че имало по-арогантен съюз с БСП, отколкото неговия с БСП. Така той може да се озове в деликатна ситуация още преди да е станал официален кандидат на ДБ и ПП за кмет на Пловдив. Като онази на лястовичката, полетяла на юг, но премръзнала и паднала на земята. Минала обаче крава и се изходила върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката и тя радостно зачуруликала. Следвайки звука, пристигнала котка, изровила лястовицата и я изяла.

Поуките са три. Първо, не всеки, който те засипва с изпражнения, е твой враг. Второ, не всеки, който те вади от там, е твой приятел. И трето, когато си затънал до гуша в тях, недей да чуруликаш.