В последните социологически проучвания се вижда лек ръст на доверие към партиите от подалата оставка коалиция и се чудя наистина ли избирателите на ПП, БСП и ДБ толкова вярват на Петков и компания, че да не виждат гредата в своето око. Дали са толкова зомбирани, че вярват на кухата ПР стратегия за борбата с Русия и мафията, която ги свалила от власт, пише журналистът Димитър Попов.

Кремъл ги мразел, защото били антируски настроени. Обаче тъкмо те осигуриха на руската мафия около Лукойл гарантирана далавера с руски нефт; позволиха на Газпром да изкупи доставките на газ откъм Гърция; не дадоха оръжие на Украйна и се утвърдиха като страхливци по темата за НАТО. Мафията се уплашила от съдебната им реформа! А самата реформа бяха само крясъци "Да махнем Гешев и да сложим наш човек", без никакъв резултат накрая. Борели се с корупцията, а забатачиха поръчките за пътищата и сами си обвиниха министъра в корупция; два месеца пощите не работеха, защото министърът на пощите се беше заплеснал по собствената си фирма – конкурент "Еконт"; Нинова я обвиниха в далавери с износа на оръжие; цените растат ежедневно в полза на спекуланти, чиито имена и фирми са добре известни. 

По същата тема с корупцията Христо Иванов от ДБ – коалиционен партньор, откровено си призна: "Парцелирането на министерствата по партии създаде отлична среда за корупция…" Е, как създаваш среда за корупция, пък си дошъл да се бориш с нея? 

ПР тактиката работи, когато хората имат хляб и им трябват само зрелища. Тогава те се забавляват с политическите крамоли и пет пари не дават кой управлява. В кризи като днешните обаче, 

зрелищата и ПР стратегиите стават безполезни

Те може да излъжат партийно - зомбираните избиратели, които вярват, че хладилника се пълни откъм телевизора, обаче за останалите ще са само крясъци на неадекватни хора. 

Лошото е, че от заместването на реалната политика с ПР, политическото пространство вече е компрометирано и мотивира все по-малко избиратели да гласуват. Това вещае мрачно бъдеще и на следващия парламент. От последните социологически проучвания се вижда, че решилите да гласуват са само 38%. В реална цифра са 2 милиона човека, при това подкрепящи непримиримо враждуващи партии, което отсега бламира съставянето на каквото и да е мнозинство в бъдещия парламент. Още по-лошото е, че партийните вражди и агресията са заразили и самите избиратели. Те са оформени в три групи, които 

говорят за взаимно унищожение

Едните са привърженици на ГЕРБ, на ДПС и отчасти на БСП. Това са избирателите на "статуквото". Те следват традиционното ляво-дясно разделение в политиката, искат умерен подход в управлението, залагащ на икономически просперитет и на политическа стабилност, готови са на всякаква коалиция, която гарантира европейското ни членство, искат лидерство, а не експерименти. Според социологическите данни, тези избиратели са 34% от решилите да гласуват, или близо 700 000 човека. 

Другото враждуващо "племе" е на новата генерация по-млади хора, събрани около ПП и ДБ. Нахъсани, с романтични представи за политика и държава, но без реална връзка с действителността в страната, те искат промяна на всичко от днес за утре. Светът, който виждат в своите мечти е черно бял – те са новите, моралните и образованите, другите са мафия и трябва да си ходят. Такава наивност е трогателна и някак симпатична, но в реалната политика е много опасна, заради радикалните послания и нетърпимост, които демонстрира срещу своите противници. Тези наивни романтици са около 26% от твърдите избиратели и наброяват 500 000 човека. 

Горните две групи пък имат общ, естествен противник в лицето на третата група избиратели – русофилите! Това са хората около БСП, около Стефан Янев и "Възраждане“ – все антинатовски партии, готови да върнат страната в руслото на руското влияние. Техният брой никак не е малък - според социологията това го искат 450 000 българи. 

Тези три ясно различими твърди избирателни ядра са толкова озверели, така настроени едни срещу други, че само малка искра може да запали сериозен конфликт между тях. И то на принципа "всеки срещу всеки"!

Ако досегашните послания на партиите, демонстриращи взаимна нетърпимост и омраза се запазят, след предсрочните избори през есента сигурно ще влезем в нова изборна спирала. Затова е важно лидерите да погледнат не само към твърдите си избиратели, а и към четвъртата, 

най-голямата група българи –тези, които не гласуват

Те са 62% от имащите право на глас, или 3 милиона и 500 000 човека. Тази група не харесва нито старите около ГЕРБ, нито русофилите на БСП и Възраждане, нито революционерите на ПП и ДБ. Първите, заради обвиненията в кражби, вторите защото застрашават европейското членство, третите защото не могат на две магарета сеното да разделят, камо ли да управляват. Това огромно мнозинство възприема политиката през призмата на своя бит - те искат по-ниски цени в магазините, по-ниски цени на горивата, по-ниска инфлация, по-малко кризи и скандали във властта, по-евтин ток и парно, повече сигурност и предвидимост в бъдеще. Битката за властта така беше обсебила партиите и олигархичните кръгове зад тях, че те забравиха за простите желания на тези избиратели. 

Сега, за да ги върнат пак пред урните, 

трябват нови лидери и нови обещания

Убеден съм, че мнозинството от хората няма да гласуват за Нинова, която е прекалено агресивна за техния вкус; няма да гласуват за Борисов, който е обвинен в корупция; няма да гласуват за етническата и корпоративна ДПС; няма да гласуват за ПП и ДБ, които се провалиха; няма да гласуват и за русофилите, които застрашават европейското ни членство. Ако новите лидери и новите обещания не се появят в следващите месеци, то социолозите ще се окажат прави – в бъдещия парламент шанса за правителство ще бъде минимален.

За да не стане така, основната тема на предстоящите избори трябва да е външнополитическа и да гласи :

"НАТО против Русия и мястото на България в евро-атлантическата общност"

 Тази тема е обединяваща, защото две от враждуващите помежду си групи избиратели - тези на ГЕРБ, ДПС, и на ДБ и ПП, ще намерят общ език по нея. Това не значи задължителна коалиция между тях, естествено, но ако напрежението помежду им спадне, ще се улесни съставянето на правителство в следващия парламент. Няма да е лесно след 2 години почти гражданска война, но крачките към помирение вече са задължителни.  Иначе алтернативите на помирението са две – или продължаваща до пълен разпад на държавата междупартийна война, или налагане на президентска власт, за която Румен Радев отдавна мечтае.

И при двата варианта обаче ще влизаме от криза в криза, и от скандал в скандал, а политическата стабилност и икономическия просперитет ще ги гледаме през "крив макарон". И ще има да се питаме как така пропиляхме 30 години демокрация без да създадем политически елит, който да гарантира управлението на независима и суверенна българска държава.