По време на избори сякаш попадаме в помийна яма. Доказателствата са на всяка крачка, препъват ни. Легнали в скута на властта, ние въобще не усещаме, че сме в ямата. Заедно с нея, разбира се. За властта това е обичайно състояние, но какво правим ние там? Как сме допуснали да ни завлече с нея? Много просто - ­ като й обръщаме внимание.

Излиза Корнелия Нинова и казва: "Дайте да направим мнозинство за бюджета, вместо да се дърлим за третия мандат“. По-важно е да напълним касата .на министрите на Радев и служебното правителство да си живее живота, сякаш ни казва Нинова. Може и да е вярно, че с това правителство  ще откараме поне до февруари, ако има нови избори.

Излиза Мая Манолова и спуска три точки, около които да се обедини сбирщайнът в парламента, за да съчини някакво правителство. Мая е петимна да се прави на обединител, като се фръцка около президента – даже и на Шипка го подгони. Дай ни, дай ни мандата и няма да сбъркаш, настоява Манолова. А Радев едва ли може да сбърка повече, отколкото вече е сбъркал. Той направо се е объркал.

Излиза Ивайло Мирчев от ДБ и казва: "Няма да подкрепим мандат на БСП“. Е, тогава защо да го дават на Нинова?

И трите формации – БСП, ИБГНИ и ДБ трябва да са готови с премиер, който да получи мандата в петък, че не се знае коя партия си е заплюл Радев.

Излиза Иван Костов и казва, че президентът трябва някак си да принуди партиите да се разберат за правителство. Как точно ще стане това, не казва. Навремето Петър Стоянов го призова: "Иване, кажи си!“, но Иван мълча като партизанин. Сега иска Радев да каже и всички да го послушат.

Нови парламентарни избори са бял кахър. Можем да правим колкото си искаме, но президентските не бива да пропускаме. Ако партиите около юмрука на Радев са загрижени за втория му мандат, всички останали трябва да са загрижени как това да не се случи.

Бедствието Радев върлува активно от година и половина и опустошението е видимо. Ако атаката му срещу парламентаризма не беше толкова арогантна и глупава, правителство не се прави толкова трудно, колкото изглежда. От своя "Грипен“ Радев пуска бомбите където най-боли. В смесените райони от няколко дни оглеждат последния кратер и се питат отдолу ли е родината на Карадайъ или прародината му е там.

Христо Иванов заяви, че ДБ ще има собствен кандидат. Бойко Борисов също щял да изкара нещо на тезгяха – висок, с коса и с очила. Отнякъде трябва да изскочи заек. Но да не изскочи някоя Цецка Цачева.

Два месеца и половина преди президентския вот противниците на Румен Радев не се държат достатъчно сериозно – ако вече не са се предали. Само Митьо Пищова е заявил намеренията си и е поканил Луна за вице. Такова беше нивото и на изборите преди пет години и затова се натресохме на старшина Радев. И логично цъфнаха Слави, Мая, Дончева, Бабикян. И логично Радев си ги иска пак. Така  ще откараме със служебно правителство до 2026 година.