Националният отбор по футбол накара народа да забрави за галопиращата инфлация, за летящите цени и всички беди, които му стоварват на главата. Това е резултатът от представянето на българските момчета в неделя вечер. От снощи никой не дава оценка на правителството, а на българския футбол. И ако действията на правителството трудно могат да бъдат разбрани, свършеното от националите изглежда ясно като бял ден. В този смисъл футболистите ни свършиха полезна работа – насочиха негативната енергия към себе, жертваха се, за да дадат глътка въздух на политическите несретници. И комунистите навремето знаеха, че футболът е социален отдушник, често се занимаваха с него и пишеха статии като "Недъзите в българския футбол“.

Забравил всички останали несгоди, народът смята, че още една – не по-малко страшна, го е застигнала - позорен български футбол. Такава е всенародната оценка след загубата от Грузия – позор. Върху клетите футболни глави се изсипа неподозиран гняв, сякаш до вчера сме били световни шампиони и сега сме загубили титлата.

Какво толкова се е случило? Загуба с 5:2, която дава реална представа за днешния български футбол. Нереални са оценките за нея и очакванията, които имахме. На какво основание ги имахме? Позор е, ако отборът от 1994 година беше паднал с  пет гола от Грузия. Падна само с 2:1 през 1995-а. Позор е, ако с пет гола от Грузия падне съставът с Бербатов, Стилян Петров и Мартин Петров.  

За какъв позор става дума сега, когато в селекцията на Ясен Петров има само двама футболисти, които играят футбол – Неделев и Десподов. Защо да е позор, когато отборът е пълен с резерви от третокласни европейски клубове.  А други няма. За нищо не стават и това е очевидно.Къде тогава е позорът и защо да не паднем с пет гола. И с повече ще падаме, това е положението.

БФС и Борислав Михайлов изразиха възмущението си от поведението на българските национали в неделя вечер. Сякаш не са разбрали, че виковете "Оставка“се отнасят и за тях.

Народът, който толкова разбира от футбол, не е разбрал истината. А тя е, че ако бием Гибралтар, успех ще е и трябва да му радваме.

Имаме национален отбор без нито една звезда от европейска класа. Какви са тогава тези очаквания за първо място в групата, за класиране на европейско или световно първенство. И сто тояги на голо да ударите на тези момчета, те повече не могат. Издевателство е да искаме от тях подвизи, на които не са способни.

Затова като бием Гибралтар, кажете на играчите, че са герои, пийте по едно за тяхно здраве и нищо не очаквайте.