Да си представим, че в последните десет секунди на мача със Сърбия  нашите футболисти бяха изритали топката в трибуните и така да устискат победата. Тогава щяхме да чуем, че започва новата приказка в българския национален отбор по футбол. Разбира се, разказвачът на приказката щеше да е Георги Иванов – Гонзо, който се изживява като реформатор със специална мисия в БФС – да стигнем поне висините от 1994 година

И защо, по дяволите, не изритахме тази топка в трибуните, за да я търсят 15 минути, по израза на Десподов. Това щеше да ни спести разсъжденията на реформатора Гонзо. Заради тия пусти 10 секунди Гонзо видя големи нещастници в социалните мрежи, а и сред публиката на стадиона. Освен това видя и журналисти, за които футболът не е силната страна. Стигна и до футболната опозиция, която била сбирщина от аматьори.

И всичко това заради 10 секунди на фаталната ни грешка за 1:1. Същият Гонзо, който преди време се обяви за национален отбор от чисто бели футболисти. Е, вчера всички бяха бели  След мача дори и бели като платна от изтърваната победа.  

Реформаторът Гонзо е много ядосан. Заради нещастниците, аматьорите и драскачите, които спъват реформата в българския футбол. Той видял, че играем много добре – и срещу Черна гора, и срещу Литва, и срещу Сърбия.Това е хубаво, Гонзо е оптимист. Той затова е сложен на това място – да е оптимист. Гонзо иска да е герой, но не успява дори след 20 удара срещу Литва и 19 корнера, а и с човек повече 70 минути от мача.

Фактите от вчерашния двубой са по-убедителни от Гонзо. Българският национален отбор изигра добър мач. И нямаше да се занимаваме с тия 10 секунди, ако по това време на терена бяха Десподов, Чочев и Русев. Кръстаич ги прибра при себе си на пейката и се надяваше, че изритването на топката в трибуните е лесна работа, не е за тях. Той също беше агресивен след мача, вероятно споделяйки оптимизма на Гонзо.

Видя се, че в отбора ни има момчета с много футболен хляб. Той трябва да бъде опечен от майстори и бавно. Да предположим, че единият майстор е Гонзо, така се е провъзгласил, но няма идея какво да прави с "нещастниците, аматьорите и драскачите“. Другият трябва да е Кръстаич, засега, ако по-често улучва смените и може да бие отбор, който 70 минути играе с човек по-малко.

Десет секунди, които можеха да променят българския футбол? Нищо нямаше да променят, но поне имаше шанс да разберем какво общо имат "нещастниците“ от социалните мрежи, които се снимат как ядат и пият, с реформите на Гонзо. Това е важен въпрос. Според Гонзо.