Ахмед Доган е безспорният авторитет в ДПС. Името му държи и партийния авторитет, макар че по време на активното му управление знакови фигури на Движението напуснаха партията и оглавиха свои проекти – почти неуспешни. Разломи в партията винаги е имало, но те са били толкова бързо туширани, че дори избирателите на ДПС не са имали време да разберат какво се случва. Не са могли да разберат заради авторитарното управление на Сокола, макар той често да пише за "колективното начало“. Противоречията в Движението винаги са били по оста Анкара - Москва - Вашингтон.

След това дойде времето на "мъжките секретарки“, Доган се оттегли в Сараите и управляваше тихо, тайно и полека. Ако има проблем със "секретарките“, научавахме от новогодишни послания – Лютви Местан, или от намеци за оставка – Мустафа Карадайъ.

Избирателите на ДПС забравиха как изглежда Доган. Кой ходи при него, какво си говорят, какви решения се взимат  - това им стана безразлично. Или толкова тайнствено, че престанаха да мислят по въпроса. Доган не се появи дори на конференцията, която избра двама председатели – Делян Пеевски и Джевдет Чакъров.

Доган се превърна в "човека от Сарая“. Хората в село Птичар, Кърджалийско не се интересуват от "морфичния резонанс“, а искат да видят и чуят свой идол – как говори, какво мисли за тях, какво може да обещае. За тях посланията, директивите и писмата, идващи от Сараите ,са недостъпни, а  и неразбираеми. Такива са дори и за местните партийни велможи.

Така  тихо и полека предимство в партията взе оперативната и реална политика на калния терен, а не писмовната от бункера. Доган не излиза на ринга, не се бие с голи ръце, не поема никакъв риск. Затова там има други хора.

Твърде е възможно Доган да посочи нов председател на партията и с помощта на "колективните органи“ да вземе тактически превес в тази битка – сарайската срещу реалната политика, но в стратегически план тя е обречена. Днешните събития в ДПС са категоричен знак за тази обреченост.

Бойко Борисов опита същото – отказа да е депутат, скри се в Банкя и управляваше ГЕРБ зад завесата. Бързо разбра какви са възможните последствия и се върна в парламента, където "може да се бие и да контролира партията“.

Ако се окаже обаче, че единственият проблем в ДПС е господин Пеевски, означава опасно етнизиране на процесите  - по-лош сценарий няма как да бъде измислен.

Забогателите на гърба на ДПС с приказката: "Каквото каже почетният председател“ , знаят, че ДПС е корпорация. Каза го самият Доган и призова за битка срещу превръщането на партията в подобна корпорация. Ако сега го бранят самите създатели на "корпорацията“, това означава, че нищо не може да се реши от Сараите. Не може да се реши от бункери и нелегални квартири. Управлението от този тип е приключило.