Политически нападки, свалени билбордове, скелети от гардероба, и извънредни заседания - краят на поредната предизборна кампания настъпи.

Партиите и коалициите имаха един месец, в който да предложат своите визии за управлението и да съберат подкрепата на гражданите на изборите 2 в 1 - национални и европейски. Важният въпрос, който вълнува всички, е дали след 9 юни сегашните политически опоненти ще могат да седнат на масата и да говорят за съвместно правителство в националния парламент. И, разбира се, доколко легитимно и стабилно ще бъде то.

Според социологическите проучвания и след тези поредни извънредни парламентарни избори основните политически сили в 50-то НС ще бъдат като тези в 49-то - ГЕРБ на първа позиция, спорни втори места за ПП-ДБ, Възраждане и ДПС, следвани от БСП, а и този път ИТН ще е на ръба на бариерата за вход в НС.

И тази кампания, както и предходните, преминаха без никакъв смислен и широк дебат между основните претенденти, за сметка на това, обаче, бяха поставени нови червени разделителни линии, които не е ясно дали ще бъдат преодолени при преговорите за бъдещата власт.

Доскорошните партньори във властта ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС се нападаха взаимно с билбордове, скандални записи на партийни разговори, и извънредни заседания в иначе едномесечната почивка на 49-то НС.

Така например ПП-ДБ постави предизборни билбордове в Пловдив и София, с надслов "Кой искате да бъде вашият премиер“?, визирайки от една страна Николай Денков и от друга Бойко Борисов и Делян Пеевски. Последва остра реакция от лидера на ГЕРБ, а ЦИК разпореди билбордовете да бъдат премахнати поради нарушени разпореди от Изборния кодекс. ПП-ДБ от своя страна подадоха жалба във Върховния административен съд, но тя остана без разглеждане.

От друга страна лидерът на ДПС Делян Пеевски направи скандални разкрития, според които по време на деветмесечното управление Христо Иванов, съпредседателят на "Демократична България“, е поискал подкрепа от Движението, предлагал е размяна на постове, "пенсиониране на Борисов“ и ликвидиране на коалиционните им партньори - "Продължаваме промяната“.

Иванов от своя страна отхвърли твърденията с беглото обяснение, че Пеевски "не може да излезе от санкционния списък "Магнитски“, няма как да "стане премиер и коалицията с ПП е изключително стабилна. След изборите обаче дали коалиционното управление ще бъде започва да става все по-голяма загадка.

Напрежението между трите основни формации в изминалия парламент се нажежи и с поисканите от ПП извънредни заседания на парламента - едното, за да се "гарантира увеличението на пенсиите с 11% от 1 юли“ (решение за което бе взето от МС още седмица преди ПП да поискат извънредно заседание на НС по темата – бел. ред. ), а другото – за изслушване на служебния министър-председател за позицията ни относно резолюцията на ООН за Сребреница и обсъждане на проекторешение за сключване на колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване“. Впоследствие се появиха редица позиции, според които исканите заседания са безпредметни, тъй като 11% увеличение на пенсиите е факт, а в Съвета на ООН България автоматично е подкрепила Резолюцията, осъждаща геноцида в Сребреница, тъй като е съавтор на документа.

С такива скандали бе съпътствана едномесечната предизборна кампания на партиите, борещи се за националния парламент.

Какъв беше, обаче, ефекта от политическите скандали и вялата кампания – БГНЕС потърси мнението на политолози и социолози.

Политологът Боян Балев заяви, че широк дебат, включващ основните претенденти е липсвал. "Основният проблем е, че основните политически играчи са в кампания твърде често, нормално е вече да липсват идеи за каквото и да е било. Много е трудно да говорят за някакво по-сериозно бъдеще, когато те самите не са сигурни дали ще има правителство след изборите“, смята Боян Балев.

Според него кампанията е била наситена най-вече от взаимни нападки и обвинения, и самият той не смята, че партиите и коалициите се борят за повишение на избирателната активност, а напротив – разчитат на твърдия си електорат. "Те се опитваха да свалят резултата на опонента, отколкото да постигнат нещо повече като резултат за себе си чрез позитивни послания“, уточни политологът.

Той коментира, че все по-малко е проблем хора, които до изборния ден са си разменяли тежки обвинения, след това отново да седнат на една маса и да преговарят. "Дали ще има коалиция или сглобка, по-скоро партиите ще намерят вариант да отложат във времето едни следващи избори. Не е невъзможно да нямаме и стабилно правителство в 50-то НС“, смята Боян Балев. В новия парламент, обаче, основни компоненти ще бъдат ГЕРБ и ДПС, а вече каква част от ПП-ДБ ще се впише в управлението, е сложен въпрос. "Там ще има ако не цялата коалиция, то отделни депутати, които ще се включват в новото мнозинство“, смята политологът.

Политологът и социолог доц. Стойчо Стойчев коментира пред БГНЕС, че все по-малко избиратели разчитат на предизборната кампания, за да формират своите нагласи. "Предизборната кампания е за малките политически сили, за основните претенденти кампанията е по-скоро формалност“, смята доц. Стойчев.

Според него второто място на изборите е много спорно. "Електоратът на ПП-ДБ е по-специфичен. Той силно се мобилизира в самия изборен ден, и аз очаквам да получат по-висок резултат от предвидения от социологическите агенции“, каза доцентът, след което подчерта, че на втората позиция евентуално се позиционират "Възраждане“ и ДПС. "Там е интересна ситуацията, но кампанията не допринася. Нищо фундаментално не се е случило, което да промени нагласите“, смята политологът.

Той обясни, че има няколко варианта за сформиране на мнозинство. "Може да видим подобна ситуация като тази през 2014 г. Групата на ГЕРБ няма да бъде толкова голяма, но отново ще бъде първа политическа сила. Възможността е да се направи голяма коалиция с ГЕРБ и още две, три или четири партии, експертен кабинет, подобен на проектокабинета "Габровски“, а третият е правителство на малцинството на ГЕРБ“, смята социологът.

Той все пак изрази мнение, че този път опит за кабинет ще има директно с първия мандат на ГЕРБ, понеже социологическите агенции показват, че съмнение за първата позиция няма, но Борисов едва ли ще поеме поста на следващ премиер. "Не е ясно какъв ще бъде резултатът на ПП-ДБ на изборите и дали "Солидарна България“ и "Синя България“ няма да влязат. Ако тези две сили влязат, то ПП-ДБ могат да бъдат заменени. Вече за участието на ДПС не знам дали ще бъде явно или не, но по-скоро съм скептичен официално да влязат във властта“, заяви Стойчев.

Политологът доц. д-р Милен Любенов подчерта пред БГНЕС, че в изминалата предизборна кампания няма нещо необичайно от предходните такива. "Не видяхме някакви нови и интересни послания, слогани, умората на избирателите се отрази и на кампанията“, смята Любенов. Политологът подчерта, че европейските избори са дали допълнителен заряд на интереса към политическите послания. Без тях интересът е щял да бъде още по-нисък. "Предстои да се види каква ще бъде избирателната активност, последното социологическо изследване сочи, че тя ще бъде малко по-висока, но това не се дължи на предизборната кампания“, уточни доц. Милен Любенов, който все пак подчерта, че около 2,5 млн. ще бъдат гласоподавателите, и това е ниска активност за българските стандарти.

Според политолога този път електоралната фрагментация е по-висока и това го виждаме в проучванията. "Ще видим дали няма да има изненада на изборите и дали няма да има нова формация, която да преодолее избирателната бариера от 4 % за влизане в Народното събрание. Поради тази причина не изключвам парламент с повече от шест участника, което допълнително затруднява коалиционните формули и ги прави по-сложни“, уточни Любенов. Той добави, че му се струва невъзможна коалиция във формат ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС ако резултатът на ПП-ДБ бъде четвърти. "Четвърти резултат или такъв по-слаб от очакваното за коалицията ще постави въпроса изобщо за тяхното политическо бъдеще. Те ще трябва да решат какъв политически подход да изберат - дали да бъдат част от едно управление, което видяхме, че трудно обясниха на своите избиратели през последните месеци, или да бъдат опозиция където да могат да възстановят някакъв част от този загубен потенциал“, смята политологът доц. д-р Милен Любенов.

След изборите на 9 юни партиите трябва да намерят път към себе си и да съставят редовен кабинет, който да осигури стабилност и предвидимост както за гражданите, така и за бизнеса. А интересните преговори тепърва предстоят.