Предводителят на пропутинската тайфа у нас Костадин Костадинов – Копейкин много иска да е политически затворник. Иска за него да се говори и песни да се пеят. Но напоследък излезе ли да говори на трибуната в Народното събрание, депутатите му обръщат гръб и дори напускат залата. Изгубили са интерес към него, а той много иска да го смъкнат от трибуната, да го натикат в ареста и да се прави на политически затворник. Защото такива били онези, които сега са там, тъй като искаха да срутят сградата на Европейската комисия в София.

Няколко идиоти хулиганстват и вече са "политически затворници“. То било лесна работа!

Нелсън Мандела е най-известния политически затворник. С 27 години затвор той заплаща края на апартейда, нова конституция и първите избори за чернокожото населиние на ЮАР.

Двама българи обаче са прекарали по-дълго в затвора по политически причини.

Васил Узунов е по затворите и лагерите на комунистическа България 28 години;. Защитник е на човешките права още от ученик, за което Държавна сигурност го арестува на абитуриентската му вечер през 1948 г. Осъден е на смърт, но поради непълнолетие, присъдата е заменена със затвор. Изолация, карцер и 15-килограмови окови бележат дните му в затвора.

Илия Минев е обвинен в опити да събори комунистическата власт, Той е арестуван още на 10 септември 1944. Затворен е за 33 години. От тях 10 прекарва в изолация, 1800 дни в карцер и 460 дни в гладна стачка. Историци го обявяват за символ на борбата срещу комунистическия режим.

Къде в тази редица да вмъкнем Копейкин? За какво точно да го уредим с титлата "политически затворник“? Ако няма имунитет, спокойно би прекарал няколко дни в ареста за хулигански изстъпления, но нищо повече.

"Изборите пречистват всичко. Другият вариант е преврат или революция. Това са трите форми на промяна - избори, преврат и революция", отбелязва Костадинов.

Да, съгласни сме – с преврат и революция може да се озове на подсъдимата скамейка, натоварен на влак за Сибир, за да види при какви условия си отиде Алексей Навални. Да види царството на истинските политически затворници. Но с яйца, червена боя и с декларации в парламента няма да стане.

Да оплискаш с червена боя сградата на Европейската комисия било първа крачка към освобождението на България от робството на брюкселски бюрократи, твърди Коцето Копейкин и тайфата му. Партийни лумпени, събрани от различни русофилски партии, от паравоенни банди, могат да направят каквото им заповядат и да си въобразяват, че са въстаници. Въстание, организирано от подобни типове няма как да успее. Не стават и за политически затворници.

Не става и от Копейкин.

Червената боя е  символ на бунт. С нея заливат руските посланици из Европа, когато те мачкат достойнството на страните, в които са изпратени. С нея шарят окупаторските съветски паметници, но това не било крачка към освобождение от кремълското иго, а вандалщина.

Заливането с червена боя на Копейкин е неизбежно, когато спрем да слушаме брътвежите на Митрофанова и нейните любимци у нас.

Ако не си закърмен с червен биберон, трябва да си наясно с какви типове си имаш работа. Колкото по-скоро разберем това, толкова по-бързо ще се освободим от тях.