Политическата интрига около ротацията ще се развърже всеки момент. Достатъчно е да стане напълно ясно кой в чий скут е седял, кеф ли е да сърбаш турско кафе и какви държавни работи са решавали.

Ако няма признания по темата, нормално е да видим недоволните на барикадата. Тя вече се изгражда, но при внимателно вглеждане се вижда, че е от плюш и дунапрен. И така е конструирана, че да се озовеш от безопасната страна на победителите, колкото и да си недоволен. Това е политически тарикатлък, на който сме свидетели.

Някои говорители на ротацията си представят, че влизат в бръснарница – сапунисват те, гъделичкат те и си отиваш щастлив. Ако една бръснарница е маскирана като барикада, не означава, че не е бръснарница.

Политическата картина в държавата никога не е била толкова безпощадно ясна. ПП-ДБ искат цялата държава. Ако нещо остане от нея, да го поделят 50/50 с ГЕРБ. ДПС твърди, че не иска власт, но не е съгласно с подобно дялкане на властта, тъй като в партията имали информация кой пред чий панталон е клякал.

Ако си мислите, че отиваме на предсрочни избори заради фундаментални различия, погледнете барикадите – те наистина са от плюш и дунапрен. Пред господин Бойко Борисов стои елементарна за него политическа задача – да убеди партньорите си от ПП-ДБ каква ужасни неща могат да им се случат, ако отидат на извънредни парламентарни избори. След това ще им направи предложение, което те не могат да откажат.

Могат да си говорят например за черното и бялото. Ако две седмици искаш нещо, а на третата си съгласен на друго, което устройва политическия ти опонент, нищо особено не се е случило. Разбира се, че не се е случило – въпросът е доколко правиш разлика между лице и задник. Тъй като участниците в сглобката неглижират този въпрос, тя ще успее за още месеци напред.

В случая не бива изобщо да си губим времето какво мислят по темата госпожа Нинова, мистър Копейкин и шоумените на Слави.

Нищо в тази държава не се случва,  както си го е наумил избирателят. Ако той вече си представя как някои сърбат затворническа чорба, значи са му набутали поредното бонбонче в устата. Когато то се стопи, избирателят може и да разбере нещо, но винаги е готов за нов бонбон.

Така че ситуацията не е толкова безнадеждна. Единственото, което няма да разберем с точност, е как се случва дялкането – наистина ли 50/50, 60/40 ли, или 70/30. През това време всеки може да се фука с най-новия си имплант – партийно самочувствие.