Г-н Радан Кънев е опитен политик от средното поколение в България, председател на ДСБ (до 2017 г.) и човек доказал своите качества за адекватна оценка на политически ситуации. В този контекст, неговото разочарование от поведението на председателя на БСП Корнелия Нинова е твърде лицемерно и твърде закъсняло, пише политологът Огнян Минчев. 

1. Г-жа Нинова е председател на партия, създадена през 1919 г. като българска секция на Комунистическия интернационал и провеждаща през всички 123 г. след това политика в пряка услуга на Кремъл и на руската империя във всички нейни политически въплъщения. Да се допусне БСП във властта и да се очаква нейните представители да провеждат политика в съзвучие с българския национален интерес - ако той противоречи на великоруския имперски интерес - е наивно и глупаво. Г-н Кънев е представител на партия (ДСБ) и коалиция (ДБ), които съзнателно участват в управлението заедно с БСП. Нито интелектът, нито опитът на Радан Кънев и неговите колеги позволяват да се допусне подобен наивитет и глупост от тяхна страна. Те са знаели и са очаквали това поведение на К. Нинова.

2. ДСБ и ДБ са партии - преки участници в протестното движение от 2020-2021 г., които доброволно избраха Румен Радев за лидер на политическата алтернатива, изправена срещу ГЕРБ. Нямам ни най-малко желание - или намерение да защитавам ГЕРБ, или да я оневинявам за всички резултати от нейното управление, които породиха протестното движение от 2020 г. Но едно е да протестираш и да се бориш срещу едно статукво, което не приемаш, а друго е да приемеш за свои съмишленици хора и политически движения, които по определение са представители на руската имперска пета колона в България. Едно е да претендираш за европейска и атлантическа идентичност, друго е да приемеш за свой лидер един президент, за когото "Крим е руски", а "санкциите срещу Кремъл са неуспешни и ненужни". А след като си приел Радев, да приемеш за коалиционен партньор Нинова, която е хладнокръвно изправена пред ужасите на путинистката агресия в Украйна да блокира българската подкрепа за новите санкции срещу Москва. Да блокира назначаването на компетентни професионалисти в сферата на националната сигурност - да не би да ощетят патрона й в Москва, да препятства подпомагането на жертвата на агресията да се отбранява. 

3. В политиката компромисът е неизбежен инструмент за постигане целите на един лидер или едно движение. Но не всеки компромис. Докато Радев наричаше Крим руски, а Нинова бранеше Путин от санкции, двата служебни кабинета на Радев грижливо почистиха българските служби за сигурност от ръководители, за които не е сигурно, че поставят интересите на Путин над тези на България. Ръководствата на службите са "под конец" комплектувани с решетниковчета - ако си спомним кой стоеше в основата на настоящата президентска номинация. От тази гледна точка, оценката на българската национална сигурност в условията на най-арогантната агресия срещу една независима европейска страна от времето на Адолф Хитлер насам не може да ни предложи абсолютно нищо утешително. 

Необходима е много силна политическа воля, за да започнем да излизаме от тази дълбока дилема на нашата национална сигурност. Не виждам кой може да я прояви... Дали Бойко Борисов, който обича да рисува "платноходки" в същото това Черно море, в което Путин се разхожда въоръжен до зъби и избива невинни хора, жени и деца... Дали Румен Радев, който веднъж харизал Крим за "руски", утре може да хариже и България за руска провинция... Дали Корнелия Нинова, която оглавява гордата с миналото си наследничка на българската секция на Коминтерна... Дали Слави Трифонов § Со., за които най-близкото нещо до геополитиката е кючекът, а най-близка до кючека е разбира се геополитиката...

Тежко ни и горко! Бог да ни пази - ние не можахме да се опазим. Системно гласуваме за политически лапнишарани и не ни трябва дори Путин за да се изравним със земята - с изцяло собствени сили...