Всеки момент ПП, ДБ, ИТН и БСП трябваше да подпишат споразумение за коалиционно управление, но нещо засече в самия край. Оказа се, че комунистите имали някакви претенции и настоявали за корекции.

Кирил и Асен изтръпнаха, но на спешна лидерска среща разногласията били изгладени. Корнелия излезе усмихната, че е успяла за пореден път да извие ръцете на победителите.   

Само че мъките около раждането на промяната не свършват дотук. Голямо треперене ще падне до утре следобед, когато червен пленум трябва да каже права ли е Нинова за поетите ангажименти и кои червени министри ще ги изпълняват.

Точно когато държавата трябва да бъде изстреляна в космоса, според заявките на коалиционните ортаци, всичко е в ръцете на другарите, които през 1996 година раздаваха заплати по 3 долара. И сега промяната без тях не била възможна – те са на всеки километър и червеното знаме роди ги.

И представете си утре пленумът се запъне и сложи прът в крилата на Нинова? Накъде отиваме и на кого ни оставят?

Само че комунистите са отговорни хора. Те няма да ни оставят в калта. И да ни оставят, те няма да са там. И знаят, че без тях няма светло бъдеще. Утре ще кажат "да“ и райските порти  пред България ще се отворят.

За всеки случай Кирил и Асен да си вземат пуканки и да седнат на първия ред. Те и без това толкова често ходят напоследък на "Позитано“ 20, че вече са вътрешни хора.

И все пак голямо треперене ще падне докато комунистите решават за промяната в България. Господи, до там ли я докарахме?