За участващата в управлението на страната БСП предстои важна седмица, в края на която ще се знае кой ще наследи Корнелия Нинова като редовен председател на партията. От БСП коментират неофициално, че проблените около организацията на предстоящия в почивните дни конгрес са много.

До конгреса кандидатите за шеф на партията се очаква да намалеят, а балотажът изглежда относително ясен. Повечето социалисти смятат, че той ще е "между двама от силните" – Атанас Зафиров, и.ф. председател на БСП, който е вицепремиер без портфейл в кабинета "Желязков", и Борислав Гуцанов, който е социален министър. Те имаха решаваща роля за погазването на партийната повеля да не се подкрепя правителство на ГЕРБ и с изненадваща лекота убедиха Националния съвет на БСП, че участието във властта е по-добрата опция за губещата подкрепа партия.

Официално обявените кандидати за председател са 17: Антон Кутев, Атанас Зафиров, Борислав Гуцанов , Борис Цветков, Боян Балев, Габриел Вълков, Генади Събков, Дора Янкова, Драгомир Стойнев, Иван Таков, Иван Иванов, Калоян Паргов, Кристиан Вигенин, Румен Овчаров, Руси Статков, Сергей Станишев и Трифон Панчев.

Балотаж между Гуцанов и Зафиров?

Социалисти от различни крила в БСП прогнозират, че най-вероятно балотажът за лидерския пост ще е между техните най-изявени хора във властта Гуцанов и Зафиров. Но никой не е 100% сигурен как ще се развият нещата.

Причината е, че БСП ще отмени прекия избор на председател и въпросът за лидерството ще се решава с апаратни и други хватки, които ще приложат водещите кандидати за спазаряване на подкрепата от делегати. Ето защо неизвестността ще остане до последно.

"Очакванията са такива и се работи в тази посока, но никога не се знае", казват източници от "Позитано" 20, коментирайки балотаж Зафиров-Гуцанов.

Според други, не е невъзможно някой от другите кандидати да спечели по-голяма подкрепа от Зафиров и да иде на балотаж срещу Гуцанов, но това изглежда малко вероятно.

"Делегатите са парцелирани и няма нищо невъзможно, но все пак очакванията са за финален избор между Гуцанов и Зафиров", коментират трети.

Очакванията на социалисти са бившият председател на БСП и на ПЕС Сергей Станишев и зам.-председателят на Народното събрание Драгомир Стойнев да се откажат от надпреварата. Източници на Mediapool коментират, че нито един от двамата няма шанс да бъде избран. Същото важи и за ключови фигури като Антон Кутев и Дора Янкова.

Неофициално се говори, че един от настоящите кандидати, който до последно няма да се откаже, е Кристиан Вигенин. "Той обаче, както и други от кандидатите, няма силата да пренасочи своята подкрепа за друг кандидат", смятат социалисти.

Къде прозира Пеевски?

Междувременно хората около Гуцанов и тези около Зафиров се обвиняват помежду си за зависимости от Делян Пеевски.

"Пеевски има влияние навсякъде – от съдебната система до отделните партии. И БСП не прави изключение, но за нашата партия му се придава прекалена важност. Не по друга причина, а защото тя е твърде малка и разпокъсана", казват неофициално социалисти..

В тази ситуация ключово ще се окаже не само кои от другите кандидати за председател към кого ще насочат подкрепата си, но и зад кого официално или неофициално ще застанат други ключови фигури като Кирил Добрев.

За евентуалната подкрепа на Стойнев и Добрев, които в БСП неофициално се свързват с Пеевски, информацията е разнопосочна. Според едни подкрепата на Стойнев ще иде за Зафиров, според други не е ясно дали само официално няма да обяви подкрепата си за него, но неофициално да "насочи делегатите си" към Гуцанов. Други източници от БСП казват, че има разлика между Стойнев и Добрев, като вторият може да "лавира" по отношение на влиянието на Пеевски. И за контролираните от него гласове има различни сигнали, но очакванията са по-скоро за подкрепа на Гуцанов.

Неофициално социалисти коментират, че видимото напрежение между Зафиров и Гуцанов за председателското място може и да е "игра за пред хората", а целта на двамата е да си гарантират, че "техният кръг" ще овладее партията за следващите поне 4 години и всъщност работят заедно.

Лостове за влияние

И все пак, кой е решаващият фактор, който ще определи изхода от надпреварата в полза на Зафиров или Гуцанов?

Според запознати със ситуацията, отговорът се крие в това кой от двамата какви възможности има за държавни назначения. "На теория Зафиров е вицепремиер, а Гуцанов просто министър. На практика обаче Зафиров е без портфейл и дори не отговаря за силовите ведомства, а за министерствата на БСП. В същото време Гуцанов има голям държавен апарат с възможност за назначения и ще се възползва, за да си осигури председателския пост", прогнозират социалисти.

И изглежда БСП се готви именно за този развой. Макар Гуцанов да "носи тежестта на действията на управлението на Нинова", според повечето източници  е по-вероятно след неделя той да се окаже председателят на БСП.

В борбата между Гуцанов и Зафиров, проформа или не, има и други фактори.

Неофициално се говори, че кабинетът на тройната коалиция ГЕРБ-БСП-ИТН бави назначаването на зам.-министри и областни управители и заради предстоящия конгрес на социалистите. Все пак преди дни Атанас Зафиров обяви, че се очаква БСП да има трима зам.-министри – в МВР, в министерството на земеделието и в това на околната среда.

Любопитен детайл е, че зам.-министър на МВР от квотата на социалистите се очаква да стане Филип Попов. Именно той е председател на вътрешнопартийната комисия, която предложи отмяната на прекия избор на председател.

Спорният пряк избор за председател на БСП изглежда отива в историята, но остава въпросът дали тази промяна не се прави с конюнктурна цел.

Макар пленумът на БСП да предложи отмяна на въведения от Нинова и заради Нинова пряк избор, това не е окончателно решение. Според устава на партията подобна промяна би следвало да се направи от конгрес.

"Щом публично се разбра за това предложение за отмяна на прекия избор, значи вече има договорена подкрепа и на конгреса да бъде получена подкрепа", казват от БСП.

По неофициална информация сега целта на връщането на избора на лидер от конгрес цели "да има по-бързо решение".

Самият вътрешнопартиен пряк избор беше въведен през 2017 г. по предложение на вече изгонената от БСП Корнелия Нинова. Тогава бе утвърдена промяна в устава, според която партийният председател се избира пряко от партийните членове, а не от техни делегирани представители в партийния пленум. Такъв за пръв и засега последен път се проведе през 2020 г., когато Нинова спечели убедително с 81% от гласовете, а основен конкурент ѝ беше Кирил Добрев, възприеман като проводник на интересите на ГЕРБ и ДПС.

В продължение на години Нинова заглушаваше и изключваше противниците си в партията, а те пък се опитваха безуспешно да намерят мнозинство за премахване на въпросния пряк избор, защото според тях той бе създаден единствено с целта тя да бъде "бетонирана" като шеф на БСП.

Още преди сегашната ситуация, неофициално социалисти казваха, че партийната избирателна комисия е била ключова в този процес с оглед апаратни хватки и машинации. Неяснота и до днес има по отношение на това колко са реалните членове на партията, а за да бъде легитимен прекият избор на председател, във вота трябва да са участвали поне половината от членовете.