Макар да изглежда, че всичко е изгубено, възможно е един ден Пловдив да осъмне без Альоша. Някога – когато или Русия съвсем се е разпаднала, или България си е възвърнала себеуважението. Дотогава словестната мастурбация по темата ще продължи неудържимо и дори Бареков ще ни учи, че "украинско-съветският войник ни е освободил от турците“.

Толкова ли е важно сега да се занимаваме с Альоша, не му е времето, той не е проблем, оставате го на мира, няма и да ви го дадем, крещят русофили, страхливи кметове и общински съветници, "възрожденски“ подлеци и всякакви политически идиоти.

Не е важно ли? Да си представим, че Альоша си е тръгнал. Какво ще се случи?

1.Никога повече руски патриарх няма да тропа по масата на български президент, както направи ченгето Кирил-Гундяев през март 2018 година. Подобен тип няма и да стъпи в България.

2.Руски посланик ще бъде гонен на минутата, ако нарече българите "варвари и неблагодарници“.

3.Говорител на руското външно министерство няма да пита: "В България може ли да се диша“, тъй като ще бъде зает с друг фундаментален въпрос: "Защо в Русия не дишаме“.

4.На 9 май горе на Бунарджика няма да се продават сувенирчета с ликовете на Ленин,Сталин, Димитров и други комунистически сатрапи под прикритието на руски неонацистки сборища.

5.Пред сградата на ОбС в Пловдив няма да се веят руски знамена, както на 17 януари, и няма лумпени да ни плашат, че "кръв ще се лее“.

6.Няма да слушаме комунистически вопли за "нашият нов Христос“, защото другарите взривиха истинския в "Света Неделя“ през 1925 година.

Ако за нормалните хора в Пловдив това не е важно и търпи отлагане, то и те не са важни за този град. Ако символът на града е окупаторски тотем, да се пратим вкупом на майната си и там спокойно да си говорим за истинските символи и за най-истинското, най-пловдивското – Съединението.

Ама и това не е важно – Альоша е още тук.