Пловдив не е изглеждал по-мърляв от години. Сигнали на граждани по различни теми затвърждават това впечатление. Под мърляв можете да си представите каквото искате – имате богат избор. Като започнете от най-обикновена улична мръсотия, минете през затлачени ремонти  и стигнете до липсата на визия – какъв град искаме, какво да направим и как да се случи това.

Една година от мандата на Костадин Димитров си отива и точната дума е безвремие. Общинската администрация може да твърди, че работи денонощно, на три смени, но това само засилва усещането за пълна безнадеждност. Когато пое управлението,Димитров каза, че това ще е мандат на довършването. Вероятно е имал предвид, че Пловдив ще бъде довършен.

Занимават ни с маргинални теми – тротоар,улица, булевард, градинка, пейка, продажба на общински имот, среща със спортисти, среща с посланик. Това са рутинни дейности, задължителни за всяка общинска администрация. Превръщането им в значими събития показва, че няма нищо друго и това е все по-натрапчиво.

Спорим с месеци дали един паркинг да го има или да го няма. И какво от тава?

Какво се случва отвъд рутината? Отвъд  всекидневното властово безделие, отвъд управленската безпомощност? Какъв Пловдив ще видим след края на мандата?

Това е въпросът – след още три години Пловдив ще бъде ли град от по-висока класа? Не става само с ремонти и запълване на дупки  - те са задължителни.

Ще довършите ли зоологическата градина? Ще има ли втори гребен канал – забравихте ли го? А нов мост над Марица? Това са проекти, които извеждат града на друго равнище. Поне кажете, че мислите.

Общинската администрация може и да ни развесели, ако иска. Например, че работи върху лифт,който свързва градските тепета. Или се е фокусирала върху трамваен транспорт. Ей така – да демонстрира някаква смелост, макар и бутафорна.

Само че класата се ражда от класа. С хора, които се стряскат от сянката си и партийната преданост е важна за оцеляването им, се получава мърлява работа. Какво друго да искаме от мандат на довършването.