Годината се изсули като мокра връв, биха казали песимистите, които са очаквали слънцето на тяхната улица да грее по-силно. Като всяка година – и когато се събудят на 1 януари, ще им стане ясно, че и новата е тръгнала да се изнизва с бързи стъпки.

Оптимистите обаче са надяват, че обещанията ще станат реалност, че животът ще бъде песен, че ще бъдат толкова значими, колкото им се иска – както всяка година.

Годината, която си отива е по-специална за Пловдив, тъй като е първата от мандата. Първата от мандата на новата местна власт. Специална е, защото трябваше да станат ясни визията за управлението на града, с какви идеи ще се сблъскаме, как ще бъдат представени пред обществото и  дали то ще бъде съгласно и готово да ги изпълнява.

Годината започна  с разправии около паметника на Альоша и приключи с драстично увеличение на такса "смет“. Както и да го гледаме, лошо започна и лошо завърши.

Попитан на кое място в приоритетите поставя Альоша, кметът Костадин Димитров отговори: "На пето-шесто място. Срещам се всеки ден с хора, които ми казват да оправим транспорта, чистотата, улиците и тогава да мислим за друго“, обясни своята социология кметът.

Очевидно е, че за друго не можем да мислим, заради транспорта и чистотата, които не ни дават за друго да мислим, ако се опрем на кметското мислене.

Около средата на годината се появиха и явните признаци на страх, на страхливо управление, страхливо отношение, страхливо говорене. Те са белег на друг сериозен проблем – поява на нови центрове на власт.

В подобна ситуация най-лесно е да се претоплят стари манджи. Дюшеш идва на местната власт да довършва. Така и каза кметът – мандат на довършването. Не стана ясно обаче какво идва след довършването.Една година мина, а няма програма за управление на Пловдив. Очевидно е, че ще продължим да я караме на вчерашни кюфтета.

За капак дойде Бойко Борисов и каза, че си имаме добър кмет и още по-добър зам.-кмет – господин Темелков. За любителите на политически интриги няма нужда да обясняваме какво точно каза Борисов – карайте си я на стари манджи, но за ваша сметка.

Коректно е да отбележим, че кметът прояви нечувана смелост в драматичен за Пловдив момент. Той влезе в ролята на куче пазач, когато всички политически групи в Общинския съвет отбелязаха провала на зам.- кмета Иван Стоянов за чистотата и екологията, заради когото градският боклук става най-скъп в страната. Преди това господин Димитров с лекота се предаде на "транспортната“ политическа група и жертва зам.- кмета по транспорта. Изглежда смелостта си има граници и те не бива да се преминават.

Какво би казал кметът на провдивчани за отиващата се година? Може би нещо от сорта:

"Обичайте ме! Защото без любов нищо хубаво на този свят не се е случило. А имаме такива планове за нашия град, че ще ви хвръкне шапката.

Искам да ви кажа, че мандатът е пред мен и аз съм пред вас. Да не се пречкаме и всеки да върви по своя път.

Светла да е годината, светло да е пред мен, пред вас – както си го направите!“

Нещо подобно каза и миналата година по това време.