Германия е готова да се измести надясно, след като консервативният блок ХДС/ХСС си осигури ясна победа на вчерашните парламентарни избори. Изборите проправят пътя на лидера на консерваторите Фридрих Мерц да стане следващият германски канцлер, наследявайки Олаф Шолц, след предизборна кампания, засенчена от редица насилствени атаки и доминирана от силно натоварен дебат относно миграционната политика.

Фридрих Мерц и неговите вероятни коалиционни партньори от Социалдемократическата партия и от "Зелените" очакват трудни преговори за кабинет. Но Мерц настоява те да приключат до Великден.

Taka kрайнодясната "Алтернатива за Германия“ отбеляза най-доброто си представяне на избори до момента.

Избирателната активност скочи от 76.4% на предишните парламентарни избори през 2021 г. до 82.5% - най-високата цифра от обединението на Германия през 1990 г.

Дясноцентристкият алианс на Мерц - съставен от Християндемократическия съюз (ХДС) и Християнсоциалния съюз (ХСС) от Бавария - спечели около 28.6% от гласовете при преброяване на всички избирателни райони, спрямо 24.1% през 2021 г.

"Ще се постарая да сформирам федерално правителство, което да представлява цялото германско население. Ще се постарая да сформирам федерално правителство, което да реши проблемите на нашата страна“, заяви Мерц, като допълни, че ще се постарае до Великден да има ново правителство.

ХДС/ХСС е готов да се върне незабавно на власт по-малко от четири години след оттеглянето на бившия канцлер Ангела Меркел.

Резултатът представлява личен триумф за 69-годишния Мерц, който се завърна в политиката през последните години, след като загуби битката с Меркел за ръководство на консервативния блок преди повече от две десетилетия.

Но предполагаемият следващ канцлер е изправен пред предизвикателството да сформира коалиция на фона на възхода на АзГ, която се изкачи до второ място с рекордните 20.8% от гласовете според първоначалните резултати.

Антиимиграционната партия, която се наблюдава от вътрешното разузнаване като предполагаема крайнодясна екстремистка група, удвои гласовете в сравнение с 2021 г., след като беше подсилена в кампанията от подкрепата на милиардера Илон Мъск.

Докато Алис Вайдел каза, че ръката ѝ е "протегната за участие в правителството“, партията ще остане в опозиция, тъй като Мерц повтори дългогодишното си обещание да не работи с партията – позиция, известна в Германия като "защитна стена“.

Най-вероятният коалиционен партньор на Мерц е лявоцентристката Социалдемократическа партия (ГСДП) на Шолц, която се срина до трето място с 16,4% от гласовете, изпреварвайки "Зелените“ на вицеканцлера Робърт Хабек, получили 11,6%.

Шолц призна "изборното поражение“ и описа най-лошото представянето на своята партия в следвоенната история на страната като "горчив изборен резултат“.

Министърът на отбраната и съпартиец на Шолц Борис Писториус отиде по-далеч, като нарече резултата "опустошителен и катастрофален“.

Картината беше леко опростена от неуспеха на Алианс "Сара Вагенкнехт“ (АСВ), второстепенна популистка партия, да достигне прага от 5%, който е необходим за влизане в Бундестаг. АСВ имаше потенциала да раздели местата в Бундестага, оставяйки Мерц отслабен и разчитащ на изключително неудобна коалиция с ГСДП и "Зелените“, но партията не успя да постигне целта. Според Федералната избирателна комисия тя е получила 4.972% от гласовете.

Отпадна и про-бизнес Свободната демократическа партия (СвДП), която на изборите през 2021 г. постигна 11.4% и влезе в трипартийно коалиционно правителство с ГСДП и "Зелените“. СвДП, която в крайна сметка се оттегли от коалицията, което доведе до изместване на изборите от септември за февруари, няма да влезе в Бундестага, след като падна до едва 4.3% изборен резултат.

Изборите се произведоха в ключов момент за най-многолюдната нация в ЕС, която в момента е в рецесия. Домакинствата все още усещат последиците от високата инфлация, която удари тежко Германия след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г., докато нарастващ брой високопоставени компании в ключовите автомобилни и индустриални сектори на страната планират съкращения.

Предизвикателната вътрешна ситуация се изостри от очевидната промяна в глобалния ред след завръщането на президента на САЩ Доналд Тръмп на власт във Вашингтон, което може да има огромни последици за Берлин, отбелязва ДПА.

Заплахите на Тръмп за налагане на мита за ЕС, шумните му искания за по-големи разходи за отбрана от европейските съюзници в НАТО и натискът му да сключи сделка с Русия за Украйна ще изискват сериозни усилия от Мерц като предполагаем следващ германски канцлер.

Мерц изясни позицията си относно новата администрация на САЩ снощи по време традиционно следизборно телевизионно участие заедно със своите съперници.

"За мен абсолютен приоритет ще бъде укрепването на Европа възможно най-бързо, така че стъпка по стъпка да можем да постигнем истинска независимост от САЩ“, каза лидерът на ХДС/ХСС.

"Не мислех, че ще трябва да го кажа в ефир, но след изказванията на Доналд Тръмп миналата седмица е ясно, че  администрацията му е безразлична за съдбата на Европа“, допълни Мерц, който дълго време е радетел на развитието на американско-германските отношения. 

Той дори постави подвъпрос дали НАТО ще продължи да е актуална организация в настоящия формат, "или ще трябва да развием значително по-бързо независимите европейски способности за отбрана“. 

"Това е абсолютния ми приоритет. Нямам абсолютно никакви илюзии за случващото се в Америка“, допълни той. 

Мерц се прицели и в намесите на Мъск в предизборната кампания в Германия, като ги сравни с намесата от Русия. "Намесата от Вашингтон е не по-малко драматична, драстична и в крайна сметка възмутителна от намесата, която виждаме от Москва", заяви той.

Междувременно социологическо проучване сочи, че коалиция между консервативния блок ХДС/ХСС и лявоцентристката Социалдемократическа партия (ГСДП) е най-предпочитаният вариант за избирателите след вчерашните избори. 

Според проучване, проведено от института за изследване на общественото мнение "ЮГов“, 44% от респондентите подкрепят "голяма коалиция“, състояща се от ХДС/ХСС и ГСДП.

Междувременно 25% предпочитат тройна коалиция, включваща "Зелените“, докато 30% подкрепят коалиция, включваща крайнодясната "Алтернатива за Германия“, въпреки че ХДС/ХСС изключва всякакво сътрудничество с партията.

Крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) и крайнолявата "Левите" вече ще разполагат общо с една трета от местата в новия състав на Бундестага (долната камара на германския парламент) и ще могат да блокират евентуални промени в конституцията, като например разхлабване на дълговата спирачка на Федералната република.

Конституционно установената дългова спирачка ограничава бюджетния дефицит до 0,35% от брутния вътрешен продукт, което обаче не важи за мерки като допълването на специалния фонд за отбрана или създаването на нов специален фонд.

Но както АзГ, така и "Левите" се противопоставят на военната помощ за Украйна и с новопридобитата си сила в долната камара на парламента биха могли да наложат вето върху увеличаването на вноските във фонда за отбрана, а това ще създаде напрежение със съюзниците на Германия в НАТО, включително със САЩ на президента Доналд Тръмп, който иска Европа значително да увеличи разходите си за отбрана.

Германските консерватори под ръководството на вероятния следващ канцлер Фридрих Мерц днес обещаха в бързо да сформират коалиция, след като спечелиха най-много гласове на изборите. Тази задача обаче ще бъде трудна с оглед на резултатите, които постигнаха АзГ и "Левите", отбелязва Ройтерс.

Холгер Шмидинг, главен икономист в международната частна търговска банка "Беренберг", каза, че Германия може да се опита да предприеме фискални мерки, с които да увеличи разходите си за отбрана, като същевременно облекчи данъчната тежест за работещите и предприятията.

Някои икономисти прогнозират, че "Левите" биха имали готовност да разхлабят дълговата спирачка, но не и да се увеличат разходите за отбрана.