От протестите миналото лято измина една година. Резултатите от тях до сега са: силно разклатена партия ГЕРБ, неуспешен 45-и парламент и всесилен Румен Радев, който реално управлява страната, въпреки Конституцията, която не му дава такива правомощия. Дали резултатите се покриват с предварително планирани цели на протеста или те са резултат от нормалната еволюция на българската демокрация?, пише журналистът Димитър Попов.

Имаше ли сценарии?

Преди всичко за онези десетина хиляди младежи в София, които излизаха всеки ден на улиците за да заявят своето негодувание от корупцията и от управлението на ГЕРБ, сценарий няма и няма как да има. Мнозинството от тях протестираха съвсем спонтанно, завладени от усещането, че те могат да променят бъдещето.  Зад тях стояха 60% от българите, които мълчаливо ги подкрепяха в тяхната битка за по-чиста обществена среда и прозрачно управление.  Тези хора, както и стотиците хиляди, които после гласуваха за новите партии, са спонтанния вектор на протеста, неговото лице и съвест.

Какво спечелиха те от своите протести? До момента нищо, доколкото партиите, за които те гласуваха, не се решиха да съставят правителство, за да извършат реформите, които хората на улицата искаха. Освен това политическата криза, която предизвикаха протестите, заплашва да се превърне в икономическа и социална, което на свой ред ще влоши цялата обществена среда и всички ще се окажат губещи, включително и самите протестиращи.

Не така стоят нещата за организаторите на протестите обаче - Слави Трифонов, Румен Радев, Мая Манолова, БСП, ДПС, Христо Иванов и Атанас Атанасов, Татяна Дончева и едрият бизнес зад тях – Сашо Дончев, Иво Прокопиев, Огнян Донев, ТИМ, Арабаджиеви, Баневи, Миню Стайков, Васил Божков и т.н. Те спечелиха доста неща.

Слави Трифонов например спечели прозвището новия Месия, защото ще замени Борисов и ще оглави държавата някой ден. Неговата партия ИТН е кандидат за първа политическа сила благодарение на тези протести. Умните, които се бъхтеха с полицията на жълтите павета, отключиха една голяма сила, скрита извън София в малките градчета – силата на чалгарите, на берачите на ягоди, на полуобразованите млади, които  привиждат в голата глава на кумира си своето лично бъдеще.

Спечелиха естествено Васил Божков, Иво Прокопиев, Сашо Дончев, Огнян Донев, Миньо Стайков, Арабаджиеви, Баневи, ТИМ –  част от цялото това притежаващо парите в България съсловие, което обикновено наричаме  обобщено олигархията. Благодарение на протестите тези знакови за прехода ни мутри се оказаха незаслужено репресирани от властта на Борисов светци. 

Не на последно място спечелиха много компрометирани в миналото политици, като  Христо Иванов и Атанас Атанасов, Мая Манолова и Дончева, Бабикян и Хаджигенов, които ще станат депутати и ще възродят някакво свое политическо бъдеще. 

БСП спечели най много от съставянето на служебното правителство. Чрез него Нинова успя да уволни много кадри на ГЕРБ в държавната администрация и да назначи там хора от БСП. Във властта на всички нива се върнаха онези, които протестиращите наричаха червени боклуци, и на които не искаха да дават власт по никой начин. На практика обаче третата на изборите партия се вмъкна през задния вход във властта и измами негодуващите десни избиратели.