Следващата година ще донесе нови напрежения в трансатлантическия съюз със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом.

Новоизбраният президент със сигурност ще окаже още по-голям натиск върху европейските нации да увеличат разходите си за отбрана - и може да използва заплахата от намаляване на подкрепата на САЩ за НАТО като лост. И предвид заплахата от Русия и нарастващата глобална нестабилност, той може и да има право.

Тази седмица Тръмп отново говори за желанието си бързо да прекрати войната в Украйна и вече намеква за прекратяване на изолацията на руския президент Владимир Путин от западните лидери, като се срещне с него при първа възможност.

Междувременно европейските нации се състезават да спечелят симпатиите на Тръмп и се подготвят за предстоящата буря. Френският президент Еманюел Макрон покани Тръмп в Париж за повторното отваряне на катедралата Нотр Дам.

Великобритания току-що назначи лорд Питър Манделсън, един от своите най-макиавелистски настроени политици през последните 40 години, за свой нов посланик във Вашингтон.

Германия е в политически смут с предстоящи нови избори.

А Тръмп предпочита компанията на лидери, които споделят неговото популистко националистическо кредо, като Джорджия Мелони в Италия и Виктор Орбан в Унгария.

Изминаха десетилетия, откакто идеята за "Запада“ изглеждаше толкова слаба. Основите на глобалния ред след Втората световна война са положени от президента Франклин Рузвелт и британския министър-председател Уинстън Чърчил по време на Втората световна война.

А Бъдни вечер винаги носи спомени за важното пътуване на Чърчил до Вашингтон малко след японската атака срещу Пърл Харбър, която тласна САЩ във Втората световна война през декември 1941 г.

За първи път тази история е разказана от CNN на Коледа през 2019 г. 

Дори Елинор Рузвелт не знаеше кой ще дойде за Коледа - макар че в ретроспекция поръчката на съпруга й за изискано шампанско, бренди и уиски може да е била улика.

Беше декември 1941 г. Втората световна война беше изтощила коледния дух и САЩ бяха в шок, само седмици след като ударът на Япония над Пърл Харбър ги завлече в ада на войната. Рузвелт не беше в настроение за гости у дома, но Уинстън Чърчил все пак прие поканата. Скоро британският министър-председател беше на борда на HMS Duke of York, избягвайки подводници и плавайки през зимния Атлантик.

Самолет откара неговия контингент от брега на Вирджиния до Вашингтон, окръг Колумбия, а британците, свикнали с прекъсванията на електричеството в Лондон от въздушното нападение, се възхитиха на светлините на града под него, украсен за първата му военна Коледа.

Първата дама научи самоличността на госта си едва когато той беше в колата на път за Белия дом – завесата на тайната се повдигна с Чърчил, който беше в безопасност на американска земя.

Това, което последва, беше най-забележителната среща на върха в историята на Белия дом. Тя дойде в момент, когато човечеството беше в криза, когато тиранията и фанатизма бяха във възход. И показа, че лидерството на двама гиганти, равни в техния момент в историята, може да направи света безопасен за свободата и демокрацията – без значение колко мрачен е часът през мрачните дни на онази отдавнашна Коледа.

Чърчил не беше лесен гост предвид особеностите му - следобедна дрямка, късно нощно умуване и навика да се разхожда наоколо в различни състояния на събличане. Той казал на иконома на Рузвелт, че има нужда от чаша шери със закуската си, скоч и газирани напитки за обяд, шампанско вечерта и чаша 90-годишно бренди в чашата до леглото му през нощта. 

Години по-късно Елинор Рузвелт ще изрази удивление от желязната конституция на Чърчил, пафкащ пура. "Както всички англичани, той много обичаше говеждо месо във всякаква форма“, отбеляза тя. Дори известният ужасен готвач на Рузвелт не можа да изплаши британците, тъй като те поглъщаха пресни яйца и портокали, които им бяха отказани от години на дажби у дома.

Имаше и по-големи разлики. Рузвелт презираше Британската империя, която Чърчил обожаваше. Присъстващите американски генерали намериха посетителите си за надути. Британското ръководство, закоравяно от години на поражения, смяташе американската страна за наивна.

Но двете седмици, прекарани заедно, в крайна сметка изградиха връзка и създадоха плана за спечелване на войната: Рузвелт и Чърчил в крайна сметка подписват първата в Европа стратегия за победа над нацистите преди имперска Япония и съвместен ход в Северна Африка.

Те се споразумяха и за Декларацията на ООН, която има за цел да спести бъдещите поколения от ужаса на войната и да обедини Запада с институции и обща трансатлантическа мисия – такава, която отново може да бъде изложена на риск, когато Тръмп отново влезе в Овалния кабинет.

В навечерието на Коледа Чърчил стоеше отстрани, когато Рузвелт натисна превключвател, за да запали националната коледна елха.

"Как можем да дадем подаръците си? Как можем да се срещнем и да се поклоним с любов и с издигнат дух и сърце в свят във война, свят на битки и страдание, и смърт?, попита Рузвелт. Той отговори на собствения си въпрос, призовавайки американците да използват празничния сезон, за да се съберат за предстоящата битка с "въоръжаването на сърцата ни“.

"И когато подготвим сърцата си за труда и страданието, и крайната победа, която ни предстои, тогава ще спазваме Коледа – с всичките му спомени и всичките му значения – както трябва.“

Чърчил, чиято майка беше американка и който пътува до САЩ в своите "години на пустош“, когато беше извън властта през 30-те години на миналия век, каза: "Прекарвам тази годишнина и празник далеч от моята страна, далеч от моето семейство и въпреки това не мога да кажа искрено, че се чувствам далеч от дома. Изпитвам чувство на единство и братска асоциация, което, добавено към любезното ви посрещане, ме убеждава, че имам право да седя до вашия огън и да споделя вашите коледни радости.“