По повод на упражненията, че
Петър Стоянов ще е кандидат за президент, предложен от ГЕРБ, мислех да напиша, че президентът Стоянов е достатъчно възрастен и достатъчно умен, та ако е решил нещо за връщане в политиката, ще го каже сам и направо, коментира във Фейсбук журналистът Георги Даскалов
Но президентът сам написа какво е положението. Нери Терзиева го цитира, а на другия ден и коментира:
"След толкова хейт през последните дни, да попитам "десните": Като нападнахте
Петър Стоянов, усетихте ли слюнка по собствените си бузи? Защото всъщност наплюхте себе си. Присмяхте се на собствените си пориви за цивилизационен избор, на труда си, на чистата си човешка енергия, хвърлена даром за демокрацията. Заедно с нашия Президент“.
Факт. Най-яростните атаки срещу
Петър Стоянов бяха от хора от н.нар. демократична общност. Те си знаят защо. Вижда се, че има силни и влиятелни гласове в подкрепа на тезата, че няма нужда да се издига отделен кандидат, а директно да се подкрепи Радев. Да не се хаби ресурс.
Президентската институция често е било подценявана.Например през 2001 Костов, още не беше загубил парламентарните избори от Симеон, сметна, че може да пожертва
Петър Стоянов в името на това да задържи властта като премиер.
След като загуби, той отново реши, че няма интерес от втори мандат на
Петър Стоянов. В резултат Първанов стана президент, а по-късно повтори, направи Тройната и си назначаваше министри. На ръба и през ръба на Конституцията.
Същата грешка направи и Борисов. Умишлено извади неизбираема кандидатура.
И
Румен Радев е президент, и си прави каквото си иска с Конституцията.И цялото могъщество се изпарява.
Отвъд всякакви емоции – макар и с много дефекти, българската конституция е планирана така, че властите да се уравновесяват взаимно. Власт власт възпира, както е по канона.
В моменти на криза и разпадащи се парламенти няма власт, която да възпре властта на президента.
И той си прави каквото пожелае.
Ако е подготвен и добронамерен - президентът извежда страната от кризата.
Ако е аматьор и злобен…
То се вижда.
И още отвъд емоцията – или направо в нея.
Един и същ капан щрака вече няколко пъти.