Христо Иванов доведе Делян Пеевски, заяви пред БНР юристът Радомир Чолаков, бивш депутат от ГЕРБ, бивш председател на конституционната и правната комисия в парламента. Той си спомни за конституционните промени и припомни своята позиция и случилото се тогава:

"Беше изключителен натиск. Аз съм изпитвал физическа болка от това, което знаех, че правим. Имаше политически диктат. Моят лидер ми беше казал "Слушаш какво ти казва Христо Иванов". Пеевски много правилно тогава улови политическия момент, че заради необходимостта да има конституционно мнозинство от 160+ гласа, той беше станал - доведен от Христо Иванов, интегрална част от въпросното мнозинство. Аз съм пряк свидетел. Бях председател на конституционната комисия и всичко се е случвало пред очите ми".

Конституцията казва, че обикновено Народно събрание я изменя със 180+ гласа, отбеляза Чолаков. Тогава той е бил убеден, че трябва да постигнат този брой гласове.

"Не беше невъзможно. Бях разговарял с колегите от БСП, от "Възраждане", които имаха забележки, но според мен имаха вътрешната нагласа да участват в измененията на Конституцията, защото си даваха сметка, че това е важно, отговорно и престижно. Но тогава Христо Иванов не пожела да направим опити да разширим мнозинството до 180".

Според него Христо Иванов е имал своето значение за политиката и пак ще има:

"Сигурен съм, че рано или късно ще се върне".

Защо тръгнахме да изменяме Конституцията, попита риторично бившият депутат. Ако ограничим главния прокурор до толкова, че все едно да го няма, най-вероятно щяхме да имаме 28 или 29 главни прокурора, коментира той.

"Това, което много ме притеснява, е - идва ни някаква идея, смятаме, че е идеална и много готина, тръгваме да я преследваме с всички средства и не правим оценка на въздействието. Ние не мислим в причинно-следствени връзки. Не можем да мислим логично повече от 2 хода напред".

По думите му законодателството е бавен, тежък и много педантичен труд.

Радомир Чолаков коментира и разследването за ареста на Бойко Борисов през март 2022 г. По думите му са извършени 10 нарушения по Наказателния кодекс.

"Аз съм абсолютно вътрешно убеден, че арестът в съвкупността си представлява серия от извършени престъпления. Очаквах, че още тогава прокуратурата трябва да реагира".

Юристите започнаха да разсъждават като политици, остава в момента политиците да започнат да разсъждават като юристи, изказа мнението си бившият депутат.

Според него понякога има неразбираемо бездействие на прокуратурата:

"При очевидни нарушения - нарушението, което беше извършено с ареста на Борисов беше най-очевидното от всички. Нарушението с двойното гражданство - също - там има и решение на Конституционния съд. И прокуратурата не действа".

По думите му сега Борисов се чувства неудобно заради това, че прокуратурата точно в този момент започна да иска имунитетите и на Кирил Петков, и на Лена Бориславова. Чувства се неудобно, защото разбира, че има политически подтекст, добави той, но подчерта от друга страна, че 650 хиляди  членове на ГЕРБ отдавна чакат това да се случи.

"Нашите занимания с реформа създадоха една привидност на реформа, пуснаха парата в свирката, изместиха фокуса върху теми, които не са решението. Изменението на Конституцията беше отклоняване на вниманието. Вместо да променим НПК, ние пуснахме парата в свирката и изменихме Конституцията, откъдето беше ясно, че никаква същинска съдебна реформа може да се получи", коментира Чолаков.

Според него съдебната реформа е една мантра, която никога няма да свърши. Всички имат интерес да говорим за тази реформа, така че темата няма да спре, категоричен бе той и добави, че реформата ще се случи, когато спрем да говорим за нея.

Той подчерта, че в момента се очаква всички политически сили в един глас да кажат на ВСС да спре процедурата за избор на нов главен прокурор - очаква се това морално действие. "Най-голямата политическа и юридическа грешка, която допуснахме в 49-ото НС, е, че не сменихме ВСС. Ако бяхме сменили ВСС, този разговор в момента нямаше да съществува", смята юристът.

Според него не е възможно устойчиво законодателство в този парламент. Все пак има рутинни въпроси, които трябва да бъдат решени и за които няма проблем какво ще бъде мнозинството, уточни той и добави мнението си: "Ако едно предложение е разумно, защо да не бъде подкрепено. Ако някоя партия, която не принадлежи към мнозинството, направи разумно предложение, защо да не бъде прието. За мен така се прави парламентаризъм и така се прави законодателство".

Законите трябва да се приемат с максимален консенсус, смята Чолаков, като отбеляза, че очакванията обаче са в друга посока - една група да надделее над друга, да я победи и смачка. Според него закон, приет със 121 гласа, не е стабилен, защото има друга група от 119 души, които са против и която ще използва всяка възможност да го събори. По думите му няма да бъдат много случаите, в които ще се налага да се търсят динамични мнозинства.