Бойко Борисов дойде в Пловдив за да ни каже, че ГЕРБ няма да подкрепи Здравко Димитров за втори мандат. Това трябваше да мине за новина, но не е новина. Провалът на експеримента "Зико“ беше предизвестен и често пишем за него. Изненадата е, че Борисов съобщава това на публиката година преди изборите. Но той няма избор. ГЕРБ е пред угрозата да загуби Пловдив и партийният лидер е наясно с това.

Да потърсим символика на събитията от преди три години. Направеното срещу пожелателното. Свършена работа срещу обещанията. Видим град срещу невидим град. Осем години растеж срещу четири години неясно какво. Така изглеждаше филмът на Иван Тотев за свършеното от него и екипа му за осем години, събран в 43 минути. Всичко това срещу  43 приоритета на управление, обявени от новия кмет Здравко Димитров.

Във  филма се видя как Пловдив се е е събудил. А от приоритетите за следващите четири години следваше, че градът тепърва ще се буди. Във филма с цифри и факти стана ясно, че Пловдив е град на случващото се. От приоритетите – че тепърва ще се случва. От филма се разбра защо хората обичат Пловдив.  А от приоритетите защо още не бива да го обичат. Във филма имаше битка на един кмет с философия на визионер. В приоритетите има битка на друг кмет с философия на зависимостите.

Още тогава стана ясно, че има нещо сбъркано.Очевидно не беше във филма.

Надявам се Борисов да е правилно разбран когато се опитваше да съобщи "новината“. То няма и нужда да бъде разбиран, тъй като всички разбраха що за кмет е Здравко Димитров.

Така приключва една от игрите на Борисов, започнала още преди местните избори през 2015 година. Тогава цената на кожата на Иван Тотев скочи до небето. Заради нея се развали един правителствен самолет, с който премиерът Борисов трябваше да дойде в Пловдив за откриването на "Колодрума". Последва знаменитата реплика: "Здравко Димитров ми е приятел, но кметът е Тотев".Залпът на приятелския огън  беше даден с партийни фанфари, които не бяха спирали година и половина.  Пак по онова време – на приятелството, се конструираше и Ветрилото в Пловдив. Само че градът се изправи срещу партийното лицемерие  и се бранеше със зъби и нокти. Опълчи се на партийните диверсанти и успя. Защити своя най-успешен кмет  в новата градска история и му даде още четири години доверие.

Но цената на кожата растеше неудържимо. Последваха знакови събития, в които Иван Тотев показа неочаквана коректност. Целуна ръка на владиката, а той го беше почти анатемосал. Предложи Здравко Димитров за областен управител. Партия ГЕРБ трябваше да изглежда единна. Така искаше Бойко Борисов. Но лидерът пропусна най-важното, когато все пак дойде за официалното освещаване на "Колодрума". Но пропусна да обясни на актива на ГЕРБ за приятелския огън по избрания кмет от партийните редици, довел до мъчителен първи тур и до мъчителен балотаж. Борисов беше дошъл просто да погледа спектакъл, режисиран от него.

Но Пловдив беше достатъчно омерзен, та и до днес.

Да изграждаш изборна стратегия по оста на конфликта  Иван Тотев – Здравко Димитров сигурно е висш пилотаж. Обикновено се оказва елементарно партийно самоубийство.

Затова дойде Борисов - да сложи край на спектакъла, режисиран от него. Да обяви края на проваления експеримент "Зико“. И да уточни кога градът е бил видим и кога невидим.