Преди вота на недоверие вървяха залози кой ще издуха супата. След вота залозите са пак за това – кой ще издуха супата. От трибуната на Народното събрание Асен Василев посочи възможния бенефициент на услугата.  Икономически и финансово е ясно кой, а политически вече не е толкова важно, тъй като политическите подлеци обикновено се измъкват и очакват поредното раздаване на картите от бункерите си.

За първи път действаш министър-председател търсеше подкрепа за управлението си на площада, а не в парламента – там пишеше само sms-и. И резултатът е логичен – парламентът го изпрати окончателно на площада. Там Кирил Петков може да говори "мили мой“, "скъпи приятели“, но това няма нищо общо с голямата политика.

"Пишем история“, изцепи се Кирил. Да, написа я – за първи път правителство пада с вот на недоверие и само след шест месеца. Разбира се, че остава в историята.

Слави Трифонов изгубил една година историческо време за България, анализира Христо Иванов. И не допуска, че той, Асен и Кирил също имат вина за изгубеното време. Имат огромна вина, че допуснаха червен ботуш отново да гази в българската политика. Изпитваха перверзно удоволствие да с в ръцете на Корнелия Нинова, която дори им назначи безгласен военен министър по време на война. Тя ги въртеше на малкия си пръст, а те се кикотеха, сякаш Бог ги чеше по задника. Затова сега се правят на народни трибуни по площадите и обясняват как държавата изпада в хаос без тях. А с тях?

Посланик Митрофанова участваше в свалянето ни, оплака се Кирил Петков. Някои биха го посъветвали да се гръмне, ако чуят това, тъй като той управляваше с приятелите на Митрофанова – министрите и депутатите на БСП. Той беше техен заложник, падна заради тях и още не е го е разбрал, а говори за мафия. Чевената мафия, може би. Петков с лекота направи разграничение между БСП и "Възраждане“ – огромна политическа грешка.

Икономически, финансови и политически провали. Достатъчни основания едно правителство да падне. Отива се един несъстоятелен премиер, който заслужава аплодисменти единствено за твърдата си позиция към Русия, но достатъчно страхлив да се огъва пред патриотарски и русофилски крясъци. Петков ръководеше корпоративен кръжок, примесен с милиционери и откровени путинисти. Това е достатъчно за един бърз и лош край.

Христо Иванов може да продължи мисълта си за изгубеното историческо време – няма добро управление на България с участието на БКП/БСП.