Абе, някой усети ли какво всъщност ни каза служебният министър-председател? След 34 години демокрация, 16 от които в ЕС?

"Не е страшно да се гласува." Тоест, "не бойте се, деца". Не се плашете от демокрацията. Тя не е толкова опасна, колкото изглежда. По телевизията.

Какво се опитва да внушава с наглед политкоректните си съвети ръководителят на неизбраната Руменрадева хунта, съставена в много видима своя част от бивши военни?, пише Веселин Желев за Клwб Z.

Кой в България след толкова избори се е уплашил от гласуването, че лично министър-председателят успокоява населението? То едва ли е уплашено. По-скоро е отегчено, уморено и разочаровано от серийните си спасители и от неуморните защитници на националните му интереси. 

Успокоява ли Гълъб Донев въображаемия страх от серията фалшиви заплахи за бомби в училищата или на дело го нагнетява? Естествено е човек да си помисли, че наистина е опасно да гласуваш, след като цял министър-председател тържествено обявява, че не е. Българинът отдавна е научен, каже ли му нещо правителството, да разбира точно обратното.

Това "не е страшно да се гласува" отбиване на "хибридна атака" ли е или усилване на ефекта ѝ?

Като бивш говорител на българското председателство на Съвета на ЕС, вече мога да споделя публично, че преди официалното му откриване имаше подобни заплахи, включително и на летище София, часове преди там от Брюксел да пристигне групата чуждестранни журналисти, ангажирани със събитието. Полицията и службите реагираха адекватно, както предполагам и сега, без да бъде рискувана ничия сигурност, но и без да бъде изкуствено нагнетявано напрежение. В това време партията, издигнала президентската кандидатура на Румен Радев, организираше (конспиративно, както в цялата си история) улични антиправителствени протести. Да види Европа колко лошо е у нас.

Три дни преди вота земеделци блокираха Дунав мост в Русе, за да протестират срещу безмитния внос на украинско зърно, който е от месеци. Всъщност, това е протест срещу един европейски регламент, който позволява този внос, т.е. това по същността си е антиевропейски протест. И не е нужно човек да бъде стратег, политически или военен, за да прозре връзката между него и бомбените заплахи в навечерието на изборите. Колкото по-зле, толкова по-добре, е положението. 

За да бъде завършен предизборният пейзаж, проектирайте това съвпадение върху фона на серията президентски изявления от последните дни - срещу "войнолюбците", срещу военната помощ за Украйна, за "деструктивните влияния, вътрешни и външни" в образованието, за недостатъчната помощ от Европа за българските земеделци. Интересно, защо все Европа е виновна? Защо никой не пита с какво българската държава помага на своите земеделци, за които на думи е толкова загрижена?

По конституция служебното правителство трябва да подготви изборите технически, а не да прави внушения за тях и политически изявления. Серията назначавани от Радев служебни правителства се месят открито в политическите дебати, предшестващи вотовете - включително с безсмислената си и нежелана от никого подготовка на законопроекти по чувствителни политически въпроси като държавния бюджет например.

Колко трябва да сме затъпели като нация, за не се усещаме какво ни се случва - компания от генерали и полковници от резерва правят това, което конституцията им е забранявала или още им забранява - политика. Забранявала им е, защото военните са деполитизирани. Още им го забранява, защото служебното правителство е техническо, а не политическо. Да изкарат танковете ли ги чакаме? Не разбираме ли, че Радев тества (точно както големия си задунайски брат) докъде може да стигне, преди да събуди от дълбокия му сън гражданското общество? Всъщност, имаме ли такова все още?

Затова, ако след изборите ще се правят опити за промени в конституцията, определено една от тях трябва да бъде премахване на служебните правителства. При Радев те станаха задна врата за влизане в неизбраната и безконтролна власт на военни от съветските времена със съответния манталитет и навици. Слава Богу, не всичките ни военни са такива. 

Правомощията на президента трябва да бъдат орязани след серията примери на злоупотреба с тях и при очевидната склонност на избирателя да подарява власт на демагози. Това е урокът от произвола на Радев и на военните му другари във властта. Гражданите на европейска България трябва да им покажат къде им е мястото, защото явно някои от тях са го забравили. И да им го покажат така, че да не се изкушават в бъдеще да пипат там, където им е забранено.

Радев е най-голямата политическа грешка на българските избиратели от десетилетия. Тепърва ще разбираме и ще плащаме цената ѝ. Радев не е просто политическа грешка, той е геополитическа грешка, израз на национална дезориентация, която застрашава сигурността на всички ни. Радев е българска грешка, сравнима с американската Доналд Тръмп. Недоволството от едно зло довежда на власт друго - по-голямо.

Затова трябва да имаме гаранция,  че такива грешки в бъдеще няма да се повтарят. Че България няма да стигне до своя 6-и януари. България трябва час по-скоро да събуе зелените си чорапи.