Резултатите от местните избори показват ясно едно: партиите се отдалечават от хората тъкмо във вота, в който те трябва да са най-близко до тях. Избирателната активност е красноречива - в цялата страна на първи тур са гласували едва 2 714 000 души, на втори - 1 437 000. Съответно с 400 000 и с 240 000 по-малко от предишните избори през 2019 година. На втори тур в Русе и в Пловдив гласуваха между една пета и една четвърт от избирателите. Има и отличници - Благоевград е сред рекордьорите с избирателна активност 57% на първи и 43% на втори тур, коментира Веселин Стойнев за "Дойче веле".

Къде кой спечели и кой загуби?



Причините са комплексни, специфични по места, но общата тенденция е очевидна, ако се върнем още по-назад към 2015 и преди това - тенденция на отчуждение към избора на най-близката до избирателя власт. И то след като най-мощната партия в цялата страна - ГЕРБ, вече не е в разцвета си и има далеч по-силна алтернатива днес.

На последните местни избори всички могат да се пишат победители, но почти всички електорално са се спихнали. ГЕРБ е победител с най-много съветници и кметове, но се е стопила драстично като влияние. Партията заложи на кметовете си отличници, но те също се смаляват - дори там, където победиха от раз, като в Бургас и Стара Загора. Основният им опонент ПП-ДБ се смалява над два пъти в пропорционалния вот за съветници спрямо парламентарните избори през април - въпреки че  спечели кметството в столицата с минимална преднина и то с обединение, невиждано от времената на мощното някога СДС; спечели и над 2/3 от районните кметове и най-много общински съветници, както и градоначалническите места във Варна, Пазарджик и Благоевград. ПП-ДБ обаче пропусна Русе, където се оказа с отчайващо слаб кандидат, и Пловдив, в който на втория тур излязоха едва 69 000 избиратели. Левицата надигна глава след дългогодишния спад, дори достигна до балотаж в столицата, но е далеч от времената на първокласна политическа сила. "Възраждане" секна неспирния си полет в последните две години и се позиционира до второразредна партия, стопявайки два пъти и половина гласовете си за общински съветници спрямо парламентарния вот преди половин година. Дори ДПС се топи с една трета, въпреки че пак взема "своето" в етногеографските си граници.

На местни избори влияят много фактори, особено на втория тур - местни договорки за подкрепа на балотажа, активност на икономически групировки, натрупала се апатия, умора от дългогодишен кмет. В Разград например, ако не беше сътрудничеството на ГЕРБ и ДПС, кандидатът на ПП-ДБ можеше да спечели срещу опонента си от БСП. Във Варна кандидатът на ПП-ДБ успя да обедини всички срещу статуквото, дори да привлече подкрепа от избиратели на "Възраждане". В Пловдив омерзението от политическите игри от предишния вот през 2015 продължиха и сега с подкрепата за ГЕРБ от кандидат, който уж му бе опонент. В добавка -  нехаризматичното присъствие на кандидата на ПП-ДБ и прословутият айляшки манталитет на пловдивчани доведоха до тотална електорална абстиненция.

Личната победа на Ваня Григорова



На тези избори все пак има един отчетлив победител - Ваня Григорова. Още на първия тур тя събра подкрепа, надхвърляща значително електората на БСП и над дузината малки ултралеви формации, които я издигнаха. А на втория обра и наказателен вот от много партии, включително от ГЕРБ, благодарение на неспирното бръщолевене между двата тура на Бойко Борисов, от което избирателите му така и не разбраха кого точно подкрепя - нея или Васил Терзиев.

Григорова изпъкна точно с това, което е ключово за всеки мажоритарен вот - яркото личностно присъствие. ГЕРБ удържа с подобно на места, където вече се беше доказала със стари кметове, като в Бургас и Стара Загора, но и с по-нови - като в Сливен, а и в Пловдив - с популярен районен кмет. ПП-ДБ спечелиха своите победи предимно от общополитическа мобилизация - по три линии. Първо, срещу посегателствата над честния вот със забраната на машините на първия тур, и се оказаха прави - две трети от избирателите гласуваха на балотажа с машини. Второ, срещу ГЕРБ - но тази опозиция бе силно смекчена заради сглобката на национално ниво. И трето - срещу заплахата от прокремълското ляво, олицетворено от Ваня Григорова - тя доведе до мобилизация на гласоподаватели, главно в София и Варна, но далеч не толкова решителна, колкото можеше да се очаква.

Защото кметските избори са мажоритарни и дори големите политически мобилизации не могат да постигнат отчетлив резултат без ярка персонификация. Ваня Григорова успя да го постигне. Но не и Васил Терзиев и Ивайло Старибратов (въпреки минусите в биографията на единия и липсата на такива у другия) - независимо от крехката победа на първия. Двамата присъстваха в кампанията почти като холограми, без да събудят електорална енергия. Бягаха от директна политическа битка - Григорова говореше радикално политически, докато опонентите от ПП-ДБ се противопоставяха на путинското ляво, както и на модела ГЕРБ, почти опортюнистически. Очакваха избирателите да им свършат работата, забравяйки, че те са поръчителите, а не слушателите на музиката. Която пък на мажоритарен местен вот трябва да е полифонична, пленяваща и майсторска, развивайки както общополитически, така и местни теми.

Местни избори 2023 дадоха ясен урок на партиите - че страдат от дефицит на ярки личности. Не вземат ли спешно мерки, ГЕРБ ще продължава да се топи бавно, ако продължава да разчита само на утвърдени кадри, които също се изхабяват, както и на повратливия си тефлонов лидер - все пак никой материал не е вечен и не може тиганът да не загори при безкрайното обръщане на палачинката. ПП-ДБ ще продължава да се топи, ако не издигне лидери, които няма да разчитат само на рефлекса за геополитически избор у поддръжниците си, което и без това в България е трудно се удържа. Левицата пък не може да се надява единствено на някаква суперзвезда, която да я върне във висшата лига, без да престане да гледа към Москва докато говори за Троян.