Когато липсва ясна разграничителна линия между легитимното и нелегитимното насилие, упражнявано от правоохранителните органи, има тежък дефицит на правова държава. Особено когато този проблем е системен и се проявява през годините при всички протести в България, в които имаше ексцесии, нерядко провокирани политически, пише Веселин Стойнев за "Дойче веле".

Навсякъде по цивилизования свят, когато протестиращи палят, чупят, хвърлят камъни и бомбички, полицията отговаря с палки, сълзотворен газ и водни струи. Тя използва сила, за да разпръсне и арестува агресорите, за да защити живота, здравето и собствеността на други граждани, както и живота и здравето на самите полицаи. И това е напълно легитимно насилие.

Милиционерската философия

Проблемът с българската полиция е, че тя има навика да бие наред, без да я интересува дали става дума за мирно протестиращи, случайни граждани или журналисти. И особено обича да напада паднали на земята хора, в малки улици, ако ще и да са в топцентъра, дори под колоните на Министерския съвет, както през лятото на 2020, и обикновено при сигурно числено превъзходство над жертвите си.

Репортер усетил, че полицията му спукала главата при протеста срещу БФС

Предпочита сама да раздава възмездие, без изобщо да има право на това и без да я интересува кой за какво и дали изобщо е виновен. Стреми се да остава анонимна, като полицаите често са без персонални номера на униформите и са с маски на лицата, сякаш са излезли срещу закоравели престъпници. По правило полицейските началници накрая оправдават произвола на подчинените си с дежурния аргумент, че и полицаи са били ранени - нищо, че този "принцип на оневиняващо възмездие" не е дори родовата вендета "зъб за зъб", а милиционерска философия "зъб - за чийто и да са други зъби".

Как се носи политическа отговорност



Излязоха множество свидетелства и видеа от полицейски своеволия на протеста срещу футболния съюз на 16 ноември и вероятно ще излизат още - като тази на Георги Вачев с трите избити зъба. Самият той е син на дългогодишен служител на МВР. Ръководителите на "Продължаваме Промяната - Демократична България" поискаха оставката на вътрешния министър Калин Стоянов, а премиерът Николай Денков дори заложи собствената си оставка, ако министърът поне не осъди злоупотребите със сила от органите на реда.

Той и колегите му от ПП-ДБ поискаха парламентарна анкетна комисия да проверява случаите на неоправдано насилие, която лидерът на депутатите на ДПС Делян Пеевски категорично отказа да подкрепи, след като заедно с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов твърдо застана зад Калин Стоянов.

Мнозина българи вероятно едва сега са научили името на вътрешния министър, а това чие предложение е бил за член на кабинета ще разберем от самия премиер Денков едва когато той си отиде някой ден от "Дондуков" 1. Макар че вече се разбра чий е Стоянов - след твърдата подкрепа за него от новата коалиция ГЕРБ-ДПС.

И въпреки че сам по себе си е слаба политическа фигура в кабинета, ако и постът му да е сред ключовите във всяко едно правителство, въпросът за политическата отговорност стои пред него с пълна сила. Защото Стоянов, макар и с професионална кариера в МВР, сега е политическа фигура, чието основно предназначение е да носи политическа отговорност - в това число и за професионалните прегрешения на своите подопечни.

А тя се поема чрез акт на осъждане на полицейския произвол или чрез оставка, защото това е начинът да се признае несправедливостта, а конкретните злоупотреби трябва да бъдат доказани и санкционирани по дисциплинарен и съдебен ред. Това е и начинът да се заяви нетърпимост към продължаването на тези практики, а прекъсването на тяхното системно повторение става с организационни мерки и обучение в МВР.

Покаяние или оставка на вътрешния министър. Иначе - оставка на премиера



Ако министър Стоянов покаже липса на политическо мъжество да понесе дължимата отговорност и ако ГЕРБ и ДПС не осъзнаят собствената си партийна отговорност да застанат срещу нелегитимното полицейско насилие, това може да събори управлението. ПП-ДБ не могат да отстъпят пред ценностите си да защитават правата и свободите на гражданите и правовата държава, без да предадат избирателите си, които са се борили тъкмо за тези идеали в десетки протести дълги години наред.

И крайната мярка за премиера Денков ще бъде да подаде оставката си, а с това и на целия кабинет, след като поиска оставката на вътрешния си министър, ако той откаже дори да се покае, и ако премиерът бъде бламиран в парламента заради този министър. След което не само ще се разпадне т.нар. сглобка, но ще се върнем към спиралата на политически протести, вероятно много по-гневни от тези преди 3 години.

ГЕРБ и ДПС едва ли искат тъкмо това - най-малкото Борисов може да се окаже много по-близо до политическа пенсия, а Пеевски - много по-далече от лидерския пост в партията, който очаква да заеме в края на февруари.