Задава се ротация, премиерът Николай Денков обяви, че на 6 март ще подаде оставка в очакване да си разменят местата с вицепремиера Мария Габриел. И на този фон партиите в сглобката са доникъде в разговора за това как трябва да изглежда изпълнителната власт след 6 март.

Нещо повече - колко се доближаваме до 6 март, толкова некоалиционните партньори се отдалечават един от друг и се цакат с неизпълними условия.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов предлага коалиционно споразумение. Съпредседателят на ПП Кирил Петков не приема. Неговото предложение е за меморандум. С това пък Борисов не е съгласен.

Къде се разминават Борисов и Петков?

"В целия Европейски съюз има мнозинства от партии, които не се понасят, но трябва да управляват. В коалиционното споразумение ще предложим равнопоставеност в управлението на държавата и в носенето на отговорност", обясни позицията си Бойко Борисов. Каза и, че ще предложи преговорен екип по коалиционното споразумение, в който да влязат Рая Назарян, Деница Сачева, Теменужка Петкова и други хора, които могат "да разговарят спокойно".

Ясно е - Борисов иска преговори точка по точка. Както се прави в другите европейски страни. И затова вади от редиците на ГЕРБ хора, които "могат да говорят спокойно". Замисълът на едно коалиционно споразумение е да бъде подписано след преговори, в които да се отчетат интересите на страните и те да получат конкретно изражение - в случая в министерски постове.

Подписвайки коалиционно споразумение, страните в него признават тежестта на всяка от тях.

От ПП - ДБ, явно, разчитат ситуацията съвсем по друг начин. Предлагайки меморандум, те всъщност говорят за намерения, а не за твърд документ. И намеренията им са подялба 50 на 50 на регулаторите. Логиката на Кирил Петков е - сега ГЕРБ и ДПС държат всичко на сто процента, трябва да пуснат половината.

Но в подобни приказки няма конкретика. И може би затова ПП - ДБ предлагат намерения, след които "ще видим". Зад действията им прозира най-малкото незнание какво да поискат, защото, ако не беше така, биха се съгласили да преговарят по коалиционно споразумение, в което да напишат кой какви отговорности (и съответно постове) поема.

Всъщност това, което от ПП - ДБ не искат да признаят, е, че въпреки всичко, ГЕРБ остава първа политическа сила, която няма как да изчегъртат. Те знаят, че получиха това, което искаха - правителство с техен мандат, с техен премиер и техни министри (само Мария Габриел е представител на ГЕРБ) заради геополитическата ситуация. Получиха повече, отколкото им се полагаше.

Сега просто искат да го задържат, оплитайки желанието си в нищо неозначаващи думи като меморандум.

Изводът от това е, че единият е реалист, а другият - изнудвач.

Като реалист Бойко Борисов иска да бъде отчетена реалната тежест на партията му, която има 69 народни представители в парламента. Другият - Кирил Петков, действа като изнудвач, защото с 63 народни представители (ПП плюс ДБ) иска да запазизи всичко, което има сега като брой министри в кабинета.

Борисов обаче не приема да бъде изнудван и посочва логичния извод, ако не се постигне разбирателство - нови избори.