"ГЕРБ в Пловдив се цепи бавно, тихо и страхливо, а Борисов не пита за предателите“. Беше април 2024 година, когато се появи тази дописка. Ставаше дума за онези, които си мислеха, че са хванали Господ/Бойко за шлифера и живеят с надеждата, че това е вечна индулгенция. Може би и защото Борисов не попита за предателите, а ги остави бързо да се затичат към ръба на пропастта.

Сега е време той да им помаха за сбогом. Защото година по-късно се оказва, че завличат на дъното и кмета Костадин Димитров, а той, изглежда, няма нищо против.

Ситуацията е направо комична. Свалено е доверието от зам.- кмета Женя Петкова, друг зам.- кмет – Владимир Темелков, застава зад нея, както и кметовете на "Централен“ и "Тракия“. Групата на ГЕРБ в ОбС не била информирана и научава от медиите за решението на кмета.

Излизат имената на Иван Стоянов, зам.- кмет, на Радослава Ташкова – зам.-председател на ОбС, както и на съпруга й Атанас Ташков – заместник областен управител. Нарочили ги за сиви кардинали. След като предадоха Иван Тотев, дали не се разправят и с Костадин Димитров по техния начин.

А кметът мълчи. С пресъобщение обяснява за някакви структурни промени в общината – ала-бала.

Ще удари ли по масата пловдивският кмет или пак ще се крие под нея. Идеален момент му се отваря да говори. Ама много да говори. Да обясни къде го стяга чепикът. Да обясни защо е решил да потъва в безвремието на един провален мандат. Ако има смелост, да изобличи онези, които му дърпат стола.

Докато Костадин Димитров се страхува, "ГЕРБ се цепи бавно и тихо, а Борисов не пита за предателите“.

Мина още една година. Мандатът минава в страх. Това не е нормално.Затова сега се озъртаме какво ще изскочи от шубраците на местната власт – кметът ли се обърка или го объркаха.

Говори, кмете!