Чета мнения на покрусени граждани и активисти от победата на чалга-политиката над здравия разум. Чета мнения на доволни граждани и активисти от възмездието над статуквото, пък макар и нанесено от страна на чалга-политиката. Мнения много... Едно нещо е сигурно. Изборни резултати като тези показват преди всичко провал на т.нар. политическа класа да осмисли промените в обществото и да ги поведе, структурира, насочи в определена посока. Наред с всички други свои характерни черти, популизмът е свидетелство за изкопана пропаст между политическия елит и гражданите. Това пише в свой коментар във Фейсбук политологът Огнян Минчев.

Да, зная, че не сме сами - цяла Европа, и не само Европа е в плен на популистко надигане. Пандемията, икономическата криза и загубата на надежда са значими обяснителни аргументи за ръста на политическия популизъм. Но непосредствената причина е загубата на политическо доверие - на доверие от страна на гражданите към тези, които се сменят - или не се сменят - на кормилото на властта. Загуба на доверие, породена от все по-значимото разминаване между обещано и дължимо от една страна, и сторено от политическата класа от друга страна. В България този разказ има очевидни и конкретни измерения.

През последните две десетилетия представителността на българската политика непрекъснато отслабваше в полза на контрола, който олигархичното задкулисие упражняваше и упражнява върху обществения, политическия и стопанския живот на страната. ГЕРБ и Бойко Борисов бяха безпрецедентно успешни в задържането на властта поради способността си да свързват публична популярност с надеждност в обслужването на олигархичния елит зад сцената.

Какво се случи вчера? През последните 1-2 години олигархичното задкулисие започна да подготвя нови инженерингови проекти за постепенна замяна на статуквото с нови фигури и схеми за продължаване на контрола върху обществения живот. Два-три от тези проекти се провалиха. Успешен излезе настоящия проект - ПП "Има такъв народ". Вчера стана ясно още нещо - този проект стана прекалено, неочаквано успешен. Кукловодите зад сцената го сдържаха в продължение на известно време, за да го поставят на сцената в максимално благоприятния момент, с ясно поставени цели.

Партията на Слави - за учудване на самата себе си - вчера постигна резултат, значително надхвърлящ очакванията на своите меценати. Оттук започва една политическа криза, която ще премине през трудно разрешима дилема за създаване на ново правителство, ще окаже пряко въздействие върху президентските избори и ще окаже натиск върху политическата система с цел дълбока, структурна промяна - най-вероятно в посока централизация на властта и авторитаризъм. Звучи песимистично, но наистина много усилия и постижения на демократичната общност ще бъдат необходими за да се предотврати или поне отслаби тенденцията към авторитарен контрол. Тази тенденция извира отвсякъде. Първо, от кризата на олигархичния контрол върху обществото и държавата. Второ, от специфичната ситуация на "висене" в парламента, който избрахме вчера. Трето, от засилването - засега по периферията - на радикално неевропейски и недемократични политически проекти, произвели няколко - засега - двупроцентови партии.

Демократичното управление има своя логика. То е демократично дотогава, докато е представително. Но не всяка представителност подкрепя демократичното управление. Конфликтната представителност на една разделена гражданска общност произвежда криза на демократичното управление - а авторитаризмът е възможен изход от тази криза. Засега имаме възможност да осмислим ситуацията и да я отиграем в полза на една съхранена демократична система - за която платихме висока цена. И която, макар и увредена от олигархичното управление, е едно от най-ценните достояния на най-новата българска история.