През последните политически седмици се разви за мнозина неочаквана политическа война в ДПС. За хората, които познават добре ДПС обаче, това не е новина, а закономерност. Станахме свидетели на действия, както от страна на Делян Пеевски, така и от страна на Ахмед Доган, пише анализаторът Петко Добрев.

Последното от тях е свързано с решение за изключване от ДПС на групата на Делян Пеевски. Най-важният въпрос по този проблем е наличието на необходимия кворум, който е задължително условие за провеждане на заседание на ЦОБ на ДПС. Няма нито едно потвърждение от който и да е, че е имало необходимия кворум от 2/3 от членовете на ЦОБ. Следователно при такава ситуация заседание не е възможно да се проведе, още повече пък да се вземат и решения.

С други думи, ако е нямало необходимият, кворум какво тогава са направили присъстващите членове на ЦОБ на ДПС?

Единственият правилен отговор на този въпрос е нарушаване на Наказателния кодекс. Чл.169 а от същия гласи, че който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин принуди някого противно на убежденията или волята му да участва или да напусне политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.

Липсата на кворум за провеждане на заседанието на ЦОБ на ДПС е доказателство, че с взетото от присъстващите негови членове решение по незаконен начин се принуждават съмишлениците на Делян Пеевски противно на убежденията им и волята им да напуснат ДПС.

И това се случва пред очите на всички и въпреки многократните дискусии в медийното пространство за това, че Ахмед Доган не може да си осигури този кворум.

И въпреки всичко това да се вземе решение за изключване, и то точно на Делян Пеевски, е проява на повече от неразумно действие.

И как при такива противници Делян Пеевски да не е политически феномен?

Та при такива противници той може да израстне до политически великан. И трябва ли да се учудваме, ако бъде сезирана прокуратурата за това?

И трябва ли да се учудваме, ако прокуратурата защити нарушените права на Делян Пеевски и неговите съмишленици? Не, не трябва да се учудваме.

И трябва ли да се учудваме, че с тези факти няма как да бъде вписано обстоятелството, че Делян Пеевски вече не е председател на ДПС? Не, не трябва да се учудваме.

Ако трябва да се учудваме на нещо, то това е защо в Устава на ДПС фигурира текст, който очевидно е проява на култ към личността на Ахмед Доган?

Та нали точно този култ към неговата личност разви политическия феномен Делян Пеевски, който днес е обвиняван в какво ли не.

Та нали точно този култ днес доведе нещата до там, че законът защитава Делян Пеевски, а противниците му да бъдат обект на действия от страна на държавни органи.

Та нали точно този култ днес превръща мита за Ахмед Доган в проява на най-обикновена митомания. Та нали точно този култ днес е на път да превърне Делян Пеевски от зло в необходимото зло.

Очеведно е, че отборът на Ахмед Доган е крайно неподготвен за подобна ситуация. Очевидно е, че това са били само консуматори на власт и точно поради това няма нито един от тях с необходимата харизма, който да застане срещу Делян Пеевски.

И нека само се опитаме да си представим - ако днес честният и принципен Мехмед Ходжа беше в отбора на Ахмед Доган. Нека се опитаме да си представим, че в неговия отбор бяха всички политически затворници от българските турци. Проблемът е, че дори не може да си представим това. А това е най-големият проблем на ДПС...

И да се върнем към отношението на Ахмед Доган към Делян Пеевски. Каквото и да прави почетният председател на ДПС, то в крайна сметка ще е в полза на Делян Пеевски. И ако трябва да използваме актуално политически термини, то ДПС се намира във феноменална ситуация.

Имаше ли печеливш ход Ахмед Доган в този сблъсък?

Според мен имаше поне един такъв. Той можеше да излезе пред обществото ни и да си признае, че той е създал и развил политическия феномен Делян Пеевски. Ако той оценява този феномен като голямо зло за обществото ни, да поиска прошка и се оттегли в истинския смисъл на думата от политиката.

Защото днес все по-актуален става въпросът за политическите продукти на Ахмед Доган. Какво да очаква обществото ни от него – създаване на нов политически феномен ли?