На 26 септември 1960 в Чикаго, Илинойс, кандидатите за президент на САЩ Джон Кенеди от Демократическата партия и Ричард Никсън от Републиканската се изправят един срещу друг в дебат, който за първи път е предаван по телевизията. Смята се, че дебатът е гледан от около 66 милиона души и според анализаторите благодарение на него Кенеди е успял да навакса изоставането си и в крайна сметка да спечели изборите, макар и с много малка преднина – 112 000 гласа, 0,16%. (Иначе в избирателната колегия той печели с 303 на 219 гласа), пише журналистът Георги Даскалов.

Президентските избори в Америка са еталон. Задават тон, създават модели и каквито и резерви да има човек към американската демокрация, може да приеме, че важна част от силата на Америка се дължи и на начина, по който американците си избират президентите. Не е идеално, но всичко е на показ и кандидатите са принудени да дават ясни отговори на въпросите, които тревожат хората.

Като демокрация, макар и млада, България също имаше традиция кандидатите за президент да застават пред избирателите си и в пряк сблъсък с конкурентите да се опитат да спечелят доверие.

А казвам имаше, защото Румен Радев  я прати в историята. Въпреки че е предизвикван от съперниците си, действащият президент на България изобщо не реагира. Нито да, нито не. Само клипове и билбордове, в които ни казва, че е с нас.

Помня навремето, през 99-а, в добрите години на СДС, Иван Костов наложи като кандидат за кмет на Варна Добрин Митев за сметка на Христо Кирчев. Отсреща издигнаха Кирил Йорданов, който покани Митев на дебат. Митев реши да не ходи.

При което Димитър Гронев, известен и като Червения шаман, светла му памет, направи нестандартен ход. Организира дебата и понеже Добрин Митев отказа да дойде, Гронев сложи на сцената негов портрет. И Кирил Йорданов си говореше с портрета за забавление на публиката. Добрин Митев беше унищожен и на втория тур загуби с 11 000 гласа разлика, след като на първия имаше преднина от 10 000.

Като шега, но не съвсем – щабовете на професор Герджиков и Лозан Панов биха могли да ползват опита на Димитър Гронев, да турят един портрет на Радев на сцената и да го питат.

Без всякакви майтапи обаче Румен Радев дължи отговори, които досега не е дал.

"Мутри вън“ свърши някаква работа, но оттам нататък няма нищо.

- Какво мисли за Русия

- Какво мисли за ЕС и България в него (и НАТО)

- Какво пише в проекта за конституция, който обяви, че е подготвил, но повече от година не го показва

- Кои са важните неща, които не успя да свърши в изтичащия мандат и евентуално би свършил в следващ

- Какво мисли за еднополовите бракове; за кемтрейлса; за ваксините и Стойчо Кацаров

- Какво би казал за назначаването на министър с двойно гражданство и дали все пак Конституцията на България има някакво значение.

И изобщо – разбира се, не само за Радев, но и за останалите кандидати - е важно да знаем какво мислят за посоката, в която да се движи България – и какво биха направили, ако спечелят изборите.

Обаче отговор няма.

- Том!

Никакъв отговор.

- Том!

Никакъв отговор.

- Чудна работа, къде ли се дяна това момче? Хей, Том!

Никакъв отговор.

Знаете ли от къде е това.

Не е от "Винету“.