Трети ден външният министър на Украйна Дмитри Кулеба е в България и се моли за  оръжия. Според някои това било безпрецедентен натиск върху държавата ни, като си позволявал да дава оценки на българската позиция и да коментира изявления на държавниците ни.

Кулеба не е очаквал да чуе това, което чу. Той не е в България, за да чуе руските опорни точки. Той не е очаквал, че ще му предложим мир чрез капитулацията на Украйна. Точно това му казаха президент, премиер и управляващо мнозинство: "Господин Кулеба, много добре ви разбираме, но разберете и нас. Ще се грижим за вашите сънародници, ще пращаме хуманитарни пакети, айде и 2000 каски и бронежилетки. Толкова. Няма смисъл да висиш повече тук, тръгвай си по живо, по здраво и поздрави на Зеленски. Ние сме с вас“.

Украинският министър дойде от името на една нападната държава, за да търси помощ. И да попита дали сме солидарни с европейската позиция да окажем военна помощ. Нашите държавници се оправдаха, че сме "малка държава“, а Кулеба видя едни малки държавници.

Кулеба не е в положение да оказва натиск, но чу и видя едни български политици в менгемето един друг натиск.

Кирил Петков излезе с декларация, че Украйна има един силен глас от България в Брюксел.Какъв глас бе, Киро? Да не е като онзи на Тотка в ръцете на бат Павли от разказа на Чудомир "Де оня глас...“

За какъв глас става дума, като казахме директно на Кулеба, че Русия ни е по-мила и само си губи времето у нас.

"Вие ме успокоявате, че ще умрем защитени“, каза разочарованият украински министър, като чу за каските и бронежилетките. Това е най-силното обвинение към България от началото на войната за нейната позорна позиция, далеч от статута на натовска държава.

"Не можете да бъдете все по средата, трябва да вземете решение“, напомни Кулеба. Е, той не разбра ли, че ние сме го взели.

Една алея в София не можем да кръстим "Борис Немцов“, има протести, а Кулеба дошъл да търси оръжие срещу убийците на Борис Немцов. Това е загубена работа.

Украинският външен министър ни подложи на такъв "натиск“, че съвсем се разобличихме в очите на съюзниците и украинците, които имат от нас "един силен глас“. Много полезно посещение.

Ако не друго, Кулеба поне е разбрал, че няма смисъл да ни плаши и нас с руска агресия – ние сме в ръцете им.