Операцията в Курск е изключително изненадващ и успешен ход от страна на Украйна, с потенциал да ускори края на Владимир Путин като държавен ръководител. От 24 февруари 2022 г. досега окончателно рухна митът за непобедимата руска армия. Развитието на бойните действия през последните 900 дни показа, че руската армия не може да постигне победа и, следователно, тя не е в състояние да осигури на Кремъл възможност за реализирането на поставените стратегически цели. Така руските въоръжени сили се оказаха 

негоден инструмент

да дадат на върховния си главнокомандуващ, а именно президента Владимир Путин, възможност да постигне политическите си цели. Съвсем логично, невъзможността на руските въоръжени сили досега да постигнат военна победа превърна и президента Путин в неспособен ръководител, който не успява да постигне целите си във войната. А за тази война Русия плаща и ще продължава да заплаща огромна цена не само в икономически, търговски, социален, дипломатически, но най-вече и в демографски план. Към всичко това операцията в Курск добавя и ново измерение, с нарастващ крайно негативен ефект за руския президент. Руската армия вече показва, че е неспособна не само да победи в завоевателна война, но и 

да защитава територията на собствената си страна

Следователно, освен неспособен да спечели войната, Путин вече е некадърен и да я защитава. 

Оттук рухна и още един мит, а именно че кремълският диктатор и военнопрестъпник може да опази собствената си държава. Това вече няма да му бъде простено. Колкото повече руската армия губи в Курск и колкото по-дълго Украйна успява да напредва в руска територия и да удържа завзетите позиции там, толкова повече ще се засилва възприятието за неспособността на върховния главнощомандващ да опази територията на собствената си страна. Това е непростимо за която й да било уважаваща себе си империя. Още по-малко такова нещо се прощава на нейния ръководител. Оттук Путин върви към окончателна делегитимация като дееспособен лидер. Тук вече не става въпрос само за поредния руски военен неуспех и за ново унижение за Москва в иначе провалената за нея война. Тук вече може да се говори за неспособност на агресора да защити и опази териториалната цялост на собствената си страна. Затова всеки сантиметър напред на украинската армия на руска територия значи приближаването на края на властта на все по-делегитимирания Путин.

Ето защо, в този контекст, най-логичното развитие е 

пуч против Путин

Смяната на диктатора със сигурност няма да промени характера на властта, като на негово място ще бъде назначен нов. Въпросът е обаче дали след такъв трус руската държава ще може да остане цяла? С други думи, може ли смяната на Путин с нов автократ да спаси Руската федерация от разпад? Подобно положение е изключително удобен повод да започне дълъг и изпълнен с битки процес на преразпределение на влиянието, властта и оттам на ресурсите на отслабената държава между кремълската клептократична олигархия. Путин може и да се проваля, но хората около него искат да оцелеят и да запазят и умножат влиянието си. Всеки от тях се бори на първо място да има бъдеще. Предвид всичко това, операцията на въоръжените сили на Украйна в Курск притежава потенциала да отключи дезинтеграционните процеси в Руската федерация и по тази начин тя може да се окаже събитие от тип "черен лебед" - изключително трудно прогнозируемо, неочаквано, но притежаващо огромен потенциал за внасяне на промени в иначе сравнително предвидима система. Всичко това зависи от развитието на операцията на украинските въоръжени сили на място и от способността им да поставят още 

стратегически дилеми пред противника,

като по този начин разконцентрират и стабилно и поетапно изчерпват ресурсите му за водене на война. Към момента стратегическата инициатива е на Украйна, като предимството може да премине трайно на нейна страна. За целта обаче именно днес, повече от всякога, подкрепата за Украйна с въоръжение, техника и боеприпаси не само трябва да продължи, но тя следва да бъде засилена и ускорена. Защото само довеждането на Русия до трайна неспособност да води агресивни войни и да провежда хибридна подривна дейност може да донесе мир и сигурност в Черно море, Европа и света.

Михаил Найденов, експерт по национална сигурност