България отново е самоунижила се държава - и пред собствените си граждани, и пред международните партньори. Държавните институции и външната политика са превърнати в парцал за партизанска политическа употреба. А насред излагацията тече и традиционното нагаждачество според промяната на персоните и силите на световната сцена, пише Веселин Стойнев за "Дойче веле".

Клоунадата на служебния премиер

Служебният министър-председател Димитър Главчев поиска ултимативно от парламента в рамките на няколко часа да му предостави мандат да подпише споразумение на България с Украйна за сътрудничество в областта на сигурността. Споразумение, което е готвено отдавна и е в духа на приети вече от парламента решения за подкрепа на жертвата на руския агресор. Но понеже е 10-годишно, било добре парламентът отново да каже едно "да". Иначе споразумението било правно необвързващо, само нещо като политическа декларация. Главчев дори шутовски се пошегува, че е твърде оптимистично служебният му кабинет да изкара 10 години, за да поеме сам тази тежка отговорност на иначе лековатия според интерпретацията му документ. Но пък не било фатално и след месец евентуално редовно правителство да си го подпише. Явно за служебния премиер няма и нищо фатално да бъде клоун пред президента Зеленски , с когото имаха уговорена среща за подпис на споразумението.

Главчев не за пръв път дава ярко доказателство, че е сламен премиер, който изпълнява бързи поръчки, без да му мигне окото, превръщайки цялата държава в клоунада. През май се опита в последния момент да оттегли подкрепата на страната ни за резолюцията на ООН за клането в Сребреница. През лятото скорострелно смени областни управители, които сам е назначил седмици по-рано, но които са се оказали от неправилната страна на разцепеното тогава ДПС.

Пеевски клати лодката на преговорите за кабинет

И сега със споразумението Главчев очевидно действа под диктовката на Делян Пеевски - за да вбие клин в преговорите за управленско мнозинство. БСП, която е една от четирите формации в евентуалната управленска коалиция, остро се противопостави на споразумението. ПП-ДБ го подкрепят, но заявиха, че няма нужда парламентът да го гласува - трябва кабинетът сам да го подпише. Даниел Митов от ГЕРБ в прав текст заяви, че това действие може да попречи на преговорите за съставяне на солидно мнозинство и кабинет с 4-годишен хоризонт. А Пеевски направи опит да вкара споразумението в парламентарната пленарна зала, за да изобличи фалшивите евроатлантици от "коалиция Москва".

Позицията на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов обаче сочи, че не само БСП и преговорите са пречката споразумението да получи зелена светлина от законодателния орган. По думите му Доналд Тръмп и Европа вече говорят за мир в Украйна и едно такова споразумение е като да си купиш фабрика на 9 септември. Изглежда ГЕРБ взима външнополитически завой, при който евроатлантизъм и подкрепа за Украйна вече не са непременно едно и също.

Борисов освен това има да "връща услуга" на президента Радев, който му даде дълга отсрочка за първия проучвателен мандат за кабинет - ще го връчи на ГЕРБ чак след Нова година. А самият Радев приема в петък най-големия антиукраинец в ЕС - унгарския премиер Виктор Орбан, чиято страна, освен нашата и Словакия (в процес), не е подписала споразумение с Украйна. Борисов също има среща с Орбан, когото смята за свой приятел, така че даването на заден не изглежда случаен и нежелан ход.

Накъде ще задуха атлантическият вятър

Съобразяване по неволя с това положение се забелязва и в "Демократична България", от чийто речник "атлантизъм" изчезна от самото начало на преговорите. Според ДБ те са за съставяне на антикорупционно и проевропейско (а не проевроатлантическо) правителство.

Проевроатлантическите формации в коалицията може и да намерят оправдание в предугаждането и изчакването в каква посока Тръмп ще подкара атлантическия вятър. Европейската дименсия на евроатлантизма обаче е също сериозно разклатена, за оправдание може да се чака и предугажда и изходът от политическите сътресения в Германия и Франция. Потенциалният партньор в коалицията обаче - БСП - да не се окаже проблемен както за Украйна, така и за влизането в еврозоната, за което социалистите хич не бързат. Да не се окаже, че не само антикорупционната, но и проевропейската основа на евентуалната бъдеща коалиция ще бъде проблематична, противоречива и в крайна сметка нестабилна.