Заглавието е по идея на продуцента Теодор Михайлов, който е окрилен от изказване на пловдивски общински съветник, че е време да се заемем с Альоша след нарязването на МОЧА.

Съветският окупатор, извисяващ се над Пловдив, е изграден от 31 монолитни блока. Очевидно е, че флекс няма да свърши работа, но е възможно да бъде свален от пиедестала си по друг начин.

Общинският съветник, който говори за Альоша, е Веселина Александрова от "Да,България“. Местната организация излезе с декларация, с която изразява категоричната си подкрепа за преместването на пропагандните символи на Червената армия, възхваляващи завладяването ни от СССР и тоталитарен режим, обявен за престъпен преди 23 години. "Альоша се извисява на хълма над целия Пловдив, а в подножието му е скромният бюст на Левски! Това подчертава още повече контраста между двата символа: на чужда военна окупация и българския национален идеал за свобода и независимост“, пише в декларацията.

Веселина Александрова обаче говори не толкова за демонтаж на паметника, а за трансформиране на пространството. Разликата е като "мащабна война в Украйна“ и "специална военна операция“. Не може да има трансформация, без демонтаж на окупатора.

Госпожа Александрова настоява и за дебат сред пловдивчани, но не бърз, а по-бавен – бързите промени разединявали хората.

Но на местните избори нито един кандидат за общински съветник не попита избирателите си какво мислят за Альоша и да изрази личното си мнение. От страх. А сега трябвало дебат между същите хора, които са ги избирали.

Господа общински съветници, вие вече сте избрани и представлявате пловдивчани – решението е ваше.

През август областният управител Илия Зюмбилев съобщи, че никога за Альоша не е съставян акт за държавна собственост – нито по отменени във времето разпоредби, нито по действащия Закон за културното наследство. От Министерството на културата са уведомили областния управител, че Альоша не е със статут на единична недвижима културна ценност, а е паметник от "местно значение“.

Това означава, че демонтирането на паметника е в пълномощията на община Пловдив. Областният управител е отправил и писмена препоръка до ОбС с конкретни стъпки, предхождащи демонтирането на тоталитарния монумент.

Альоша няма собственик, не е войнишки паметник. И какво чакаме?

Сега ще започне шикалкавенето. Други общински съветници и пловдивски политици твърдят, че бутането на Альоша не било на дневен ред. А кое е на дневен ред, ако не достойнството на един хилядолетен град.

Стига лигавене и упражнения по темата. Време е за решителни политически действия, с които да сложим край на съветската окупация, която продължава вече 78 години. Който иска, може да псува и на руски, и на български – негова работа. Но никаква илюзия не може да имаме –няма истинска българска история със съветски паметници над главите ни. Докога ще търпим арогантността на русофилите, които са паникьосани, че историята на съветската окупация и социализма може да бъде разказана достоверно.

Има ясни и конкретни стъпки към дерусификацията на Пловдив. И без шикалкавене!