Витаят разни слухове из столичните кьошета, че Христо Иванов ще прави опити за връщане в оперативната политика. Поводът - отново онази прословута десетгодишна дъвка за “съдебна реформа".

По въпроса няколко неща ми се иска да се кажат.

Първо, съдебната реформа е важна тема, но никой от повдигащите я реално не иска реформа, а иска смяна на караула. Съдебна реформа може да има в сроковете за издаване на решения, в съдебните експертизи, в баланс между бързина и качество на правораздаването. Но нашите борци за съдебна реформа не говорят за това, а говорят само за подмяна на главния прокурор и кадрово овладяване на съдебната власт. Това не е съдебна реформа, това е политически натиск за извършване на преврат в системата.

Второ, Христо Иванов има своето място в публичния дебат в страната, но това място не е в оперативната политика. Така както г-н Иван Костов има своето място в разговора, но той осъзнава, че това място не е в оперативната политика. Защото едно е да имаш какво да кажеш и как да се включиш в обществения дебат, съвсем друго е да искаш и да провеждаш политика. Тезата на г-н Иванов за съдебна реформа чрез кадрово овладяване на същата се провали. Проваля се системно в продължение на десетилетие. Какви ли не еквилибристики правихме като общество, за да му угодим на тезата и накрая все не сработва. Защото просто няма как да сработи, тази реформа не е реформа, колкото и да я опитват под различно име, все едно и също ще излиза - нищо.

Трето, трябва да спрем да губим обществено време като се занимаваме с личностни свръх-амбиции. Имаме си важни теми и въпроси за решаване и те нямат общо с обсесията на този или онзи по участие в политиката. Мисля, че Христо Иванов постъпи правилно като се оттегли, отчитайки липсата на политическа подкрепа за тезите си. Ситуацията от оттеглянето му до сега не се е променила. Мисля, че ще е сериозна грешка да се връща на терена, просто няма да сработи и ще продължим с губенето на политическо време.

И тук въпросът не е до личността на Христо Иванов, а до политическата тема, която той олицетворява. Тема, която е очевидно неработеща. Необходимо е в обществото да си говорим за големите теми. Нека видим как да се откъснем от руското енергийно и друго влияние, нека видим как да направим страната си просперираща без да теглим гигантски заеми, нека вървим към решаване на демографската криза. Тези и други теми са големите. Кой ще назначи главния прокурор не е голяма тема. Тя е чист и прост лобизъм да овладеем кадрово една система, която не ни обслужва. Стига толкоз.

Петър Кичашки