Да оплискаш с червена боя сградата на Европейската комисия било първа крачка към освобождението на България от робството на брюкселски и вашингтонски бюрократи, твърди Коцето Копейкин и тайфата му.

Партийни лумпени, събрани от различни русофилски партии, от паравоенни банди, сформирани около олигарси, могат да направят каквото им заповядат – да хвърлят вмирасана риба, домати, яйца, да плискат червена боя и да си въобразяват, че са въстаници. Въстание, организирано от подобни типове няма как да успее.

Червената бой – символ на бунт. С нея заливат руските посланици из Европа, когато те мачкат достойнството на страните, в които са изпратени. С нея шарят окупаторските съветски паметници, но това не било крачка към освобождение от кремълското иго, а вандалщина.

Костадинов като народен трибун, като освободител – горд бунтар срещу могъщия Европейски съюз и Америка. Заливането му с червена боя е неизбежно, когато спрем да слушаме брътвежите на Митрофанова и нейните любимци у нас.

Проблемът на едно въстание е в лидерите му. През септември 1923 година комунистически метеж взима хиляди жертви, а организаторите му – Георги Димитров и Васил Коларов бягат първи. Докато в България избиват съмишлениците им, подкокоросани да отидат на явна смърт, двамата пият кафе на гарата във Виена.

Днешните "освободители“ са с доказано червено потекло, радели за дружбата с Кремъл, на руските енергийни проекти, или направо искат излизането ни от ЕС и НАТО. Как тогава да успее  "освобождението“ на Копейкин, организирано от потомците на онези, които взривиха църквата "Св. Неделя“, хвърлиха народа си в самоубийствен метеж, а после му спретнаха и Народен съд.

Ако не си закърмен с червен биберон, трябва да си наясно с какви типове си имаш работа. Колкото по-скоро разберем това, толкова по-бързо ще се освободим от тях.