И в най-смелите си фантазии трудно можем да си представим подобна картина. Онези, заради които народът излезе по улиците в дивото американско лято на 1994 година и ги понесе на ръце, днес се крият и организират мачове без публика. Народът пак излиза на улицата, но от желание да ги измете от БФС.

Какво се случи през годините, та народната любов се превърна в жестока омраза и нетърпимост?

За последно играем на голямо първенство – европейското в Португалия, през 2004 година. На следващата властта в БФС вече е в ръцете на "златното поколение“, водено от Борислав Михайлов. Той е президент от 2005 до 2019 година, когато подава оставка, и после от 2021-а.На заседание на БФС, на 28 април 2021 г. Михайлов оттегля подадената оставка и така отново се завръща като шеф. Отменя и насрочения извънреден конгрес за нов президент. На 5 май 2021 г. Агенцията по вписванията отказва Михайлов да бъде вписан като президент на БФС. На 1 юни 2021 г. Софийски градски съд отменя отказа на Агенцията. На 6 август същата година Апелативният съд потвърждава, че Борислав Михайлов е президент на БФС. На 12 октомври 2021 г. на извънреден конгрес Михайлов печели изборите срещу основният си конкурент Димитър Бербатов с 241 гласа срещу 230.

През 18-годишното управление картината е една и съща, изпълнителите едни и същи, срамът един същ .Най-голямото постижение беше, че сме се "сборили“ с Косово. Имаше такъв мач – реми в Прищина и загуба с 2:3 в София. Така му лепнаха етикет на този отбор – сборва се. Но как да се сбориш, като са те хванали за гушата и следиш отблизо екзекуцията си.

Опит за сборване от БФС нямаше никакъв. Тайфата около Михайлов ни убеждаваше да не се превръщаме в непоправими песимисти – да сме гледали напред, както и те гледали. Но никога не казваха какво виждат там – зад хоризонта. Сигурно виждат как стават световни шампиони, но не ни казват.

Тъжно е, но това е положението. Оставихме тези момчета – в БФС и националния отбор, да бъдат звезди в своя си свят, това го могат. Те не бяха длъжни да ни ентусиазират, да ни опияняват. Важно беше, че се възхищават на себе си.

Така, носени от ръцете на въодушевени почитатели, те се озоваха в краката им. След 18 години арогантност. Да, добър съвет – да гледаме напред, а не в обувките си. Погледнем и виждаме, че зад тези хора няма нищо и никого.

Затова тази вечер на мача с Унгария ще е тихо като в параклис. Можете да чуете как се псуват футболистите и какво им крещят треньорите. Жестоко издевателство над  футбола!

Истинският футболен шум ще дойде отвън. Запалянковците на Ботев, Локомотив, Левски, ЦСКА заедно срещу Тайфата. Отвън ще бъде възторгът от американското лято, а на стадиона омерзението от едно 18-годишно управление. Време е за "сборване“.