Омерзен съм от решението на Върховния касационен съд да наложи наказание на бившия министър на отбраната Николай Ненчев, защото е нарекъл Волен Сидеров "национален предател".

Направих си труда да прочета разискванията в няколко парламента в демократични държави. Включително и в българското Народно събрание през различни периоди след Освобождението. Ами всяко трето изказване е свързано именно с това. Един политик обвинява друг политик или партия в национално предателство. Става дума за политическа теза, пише Константин Мишев.

Според мен както Ненчев може да нарече Сидеров национален предател, така и Сидеров би трябвало да има правото да нарече Ненчев по същия начин. Не разбирам защо съдът би трябвало да се занимава с политическите позиции на хората? 

Онова, което за един политик е предателство, за друг политик е възможно да бъде достойна теза. Не е работа на съда да решава. 

Ако обвинението за национално предателство е подсъдно за каква демокрация говорим? Ами да са подсъдни всичките други обвинения. Един казва за друг, че обрича с политиката си народа на глад. Или с други думи - обвинява го в национално предателство. Или трети казва за четвърти, че в бюджета няма достатъчно средства за отбрана - на практика същото обвинение. Национално предателство. 

Ако след тази присъда на ВКС в България стане опасно да кажеш, че твоите противници или политически опоненти предават интересите на народа и страната... ами по-добре да бъде забранено политическото говорене. Или за всяка подобна дума израз или квалификация... да вадиш от джоба си 4000 лева. Такава е присъдата срещу Николай Ненчев. Присъда за политическа позиция. Срамно!