Да, това проклятие постепенно изчезва... като мъгла, прогонена от лъчите на слънцето. Едно проклятие за българите и двойно проклятие за турците в нашата страна. Горките изстрадали турци и мюсюлмани. На техния отруден гръб Ахмед Доган трупаше пари и влияние.

Но краят настъпва.

Изстъпления на Доган и неговите деребеи всъщност показа, че този край е вече съвсем близо.

И също вече няма човек в България, който да не е разбрал, че през всичките тези години за Ахмед Доган изобщо не са били важни идеите, правата и свободите. Всичко беше за огромните порции и лъскавите сараи.

Водя битки с този човек и неговите водещи офицери от ДС и КГБ от 1992 година. Имаше моменти, в които изпадах в отчаяние. Толкова ли е силен Ахмед Доган и толкова ли е здрав ченгелийският постамент, върху който беше сложен?

Но вече съм спокоен.

Краят дойде.

Бавно и мъчително постаментът се превръща в мраморен политически саркофаг. Като символ на предателството към демократична България.

Сбогом, г-н Доган!

Константин Мишев