Като политическа новина се определя завръщането на бившия кмет Славчо Атанасов с нови претенции на местните избори в Пловдив. Това не е никаква политическа новина. Това е бутафория, която гледаме вече 12 години. Наскоро написах "Пак ли Славчо за кмет? Пак ли ще слушаме как е заченала Дева Мария?“

Изписал съм хиляди редове за тази политическа бутафория, която се разиграва през четири години. Едва ли има какво да добавя.И нямам никаква основателна причина да се откажа и от една дума.

Славчо е преследван от кошмар, който го връхлетя след загубата през 2011 година. По-късно го нарече "модела Тотев“. Не може да се отърве и до днес. Сега пак този модел му е в главата и твърди, че може да бъде разбит с голямо обединение.

Славчо търси голяма подкрепа, за да се отърве от кошмара си. Идеологът на "мъртвия град“ и пловдивското безвремие кани на масата си местни и всякакви партии, за да им каже, че заложат ли на него, мечтите им ще станат реалност. Те и не подозират, че седнат ли на масата му, се превръщат в политически градски маргинали.

Славчо имал подкрепата и от лидерите на ВМРО. Да не би да са същите, които му лепнаха клеймото на предател и го оцениха като "най-смешен кмет“. Същите ли са, които през 2019 година си плюха в лицата, забравиха унижението, издигнаха го за кмет и последва поредното предизборно лигавене. Пак ли?

Макар че нямам нищо общо с приятелския му кръг, един приятелски съвет: Славчо, не повтаряй грешките от 2011-а и 2015-а и да се явяваш обречен на избори.Скрий се по време на местния вот. Патриотичната общност все ще намери добър кандидат.

Скрий се! Стига бутафория!