Президентът Румен Радев се е умълчал предизборно. Сигурно е проумял, че държавният глава не бива да се бърка в изборите, каквито е симпатии да има. Ако е така, трябва да признаем, че за първи път, макар и за две седмици, президентът се държи държавнически.

Но това е комплимент, който едва ли Румен Радев заслужава, тъй като мълчанието му не е заради държавническо поведение. Късно е да показва, че го може – няма да е искрен.

Има три основни причини за мълчанието на президента.

Първата е, че няма какво да каже. Той вижда ясно, че "революционният фронт“, роден под юмрука му, се е сринал под същия юмрук – раздробен, пръснат по всички краища на недоволството, без никаква сила и възможност да влия на изборния резултат.

Втората е, че и да каже нещо, няма кой да се заслуша сериозно. Думите му загубиха значение още в началото на мандата, когато каза на депутатите от предишното Народно събрание: Малко ви остава!

Третата е, че сега на него малко му остава и каквото каже, може да се обърне срещу него в битката за втори мандат.

Със сигурност Радев ще каже нещо след 4 април, но то ще е като реквием за един провален мандат. В края му ще се наложи и да направи нещо, което и през ум не му е минало в горещото протестно лято на 2020 година – да връчи мандат за съставяне на правителство на ГЕРБ и Бойко Борисов – така прогнозират социолозите.

Само тази мисъл е достатъчна да направи от Румен Радев безмълвен свидетел на изборите. Победа на ГЕРБ, дори и с малко, ще постави под сериозно съмнение втория му мандат.

На 3 март Радев цитира генерал Скобелев: "Русия е единствената страна в Европа, в която има достатъчно идеализъм, за да воюва заради чувства“.

Каза го българският президент, който смята, че Русия е воювала с Турция, водена единствено от идеализъм и чувства към България.

След този гаф мълчанието на президента е лесно за обяснение. Никой не иска говорещ президент, ако той е Румен Радев.