Проблемът е кой ще денацифицира самата Руска федерация, където действа един неонацистки режим. Само добрите човешки контакти ще разбият тази черна магия на македонизма, казва в интервю за Faktor.bg известният историк проф. Пламен Павлов

-  Проф. Павлов, ако бъдещите поколения четат най-новата ни история, кое събитие от 2023 ще влезе в учебниците?

-  Не бих могъл да посоча конкретно събитие, но 2023 без съмнение е една важна година, която очерта някои линии, които не бих нарекъл разделителни, защото понякога се прекалява с подобни понятия от голяма част политолози и политици. Но това е една година, която от моя гледна точка е по-добра от предишната, най-вече защото беше избрано редовно правителство и беше елиминирано това безвремие, наложено ни от служебните кабинети на президента Радев. 

-  През тази година реално приключи черната серия от служебни правителства. Но Радев продължава с активностите си, позиционирайки се като опозиция не само на управлението у нас, но и на ЕС, и на НАТО. 

-  Аз съм от хората, които са дълбоко разочаровани от Румен Радев и от Илияна Йотова, не бих я пропуснал. Те даваха заявки за едно балансирано поведение, за едно проевропейско поведение. А в момента виждаме от президента Радев (и малко по-умерено от страна на Йотова) едно на практика говорене в стил Костадин Костадинов, Петър Волгин, което не съответства на заеманата от тях длъжност. Казвам длъжност, тъй като този пост изисква по дефиниция тези личности да олицетворяват нацията. Ние казваме "обединител на нацията“ – дефиниция, която не е съвсем точна. По-скоро президентът трябва да представлява нацията в нейната пълнота. А  виждаме едно поведение, открито враждебно както във вътрешен, така и във външен план. Използва лексика, която според мен е абсолютно недопустима за  държавен глава, повтаря мантрите на руската пропаганда, на вътрешната пета колона на тази същата руска пропаганда – като сглобка, шарлатани, които за мен са дълбоко несъвместими със самата позиция на държавен глава. Затова за мен Румен Радев и Илияна Йотова са едно много голямо разочарование. Очаквахме от тези хора, независимо от техните връзки с БСП, с левицата и подобни среди, все пак балансирано и честно поведение към проблемите на България, а не настройване на обществото, плашене на хората, което никак не подхожда на един генерал. И най-вече размахване на руски опорки, което е скандално. 

За мен също така е изключително неприемливо и антиукраинското говорене на Румен Радев. По отношение на темата Украйна ние се наслушахме достатъчно – че Крим е руски, че Русия ще победи във войната, че трябва да се сключи мир на всяка цена. Ние всички искаме да се сключи мир, но това не може да стане с цената на груба намеса във делата на една суверенна държава – тя да се откаже от НАТО, от ЕС, от територии, от своята идентичност. И виждаме, че на този етап нещата с руската агресия в Украйна са в много драматична фаза, но сякаш тези хора получават крила, чувстват се все по-щастливи. А ние сме една от жертвите на същата тази агресивна политика на Русия и това не се крие. Освен това към нас се проявява едно отношение, което е изключително обидно – третират ни като второстепенна държава, като някаква марионетка на Москва. Затова съм съгласен с ръководството на БНР, което спря хибридната изява на Митрофанова. Тъй като от това, което изтече в публичното пространство, се вижда, че интервюто й е било пълно със заплахи, с пропаганда и обиди към България. Нещо, което е недопустимо да се пуска в обществена медия.

На практика натовският генерал Румен Радев все повече се държи като съветски съюзник, най-малкото. Но около него се формира едно лоби от личности, в това число и социолози, които се опитват да изградят на президента образа на българския Орбан. Но на мен обаче ми се струва, че се получава един образ, по-близък до този на Лукашенко, което е още по-лошо. 

-  Но хора от лобито на Радев, като евродепутата Иво Христов, открито пропагандират идеята за президентска република, добра ли е тя за България?

- Идеята за президентска република може да се обсъжда в нашата общественост, но тези, които я предлагат, я разбират като президентска република в стил Путин, Лекашенко, Ердоган. Това е нещо, което противоречи на обществените нагласи. Но аз си мисля нещо друго. Ние сме парламентарна република със силна канцлерска институция, така да се каже. Така е по Търновската конституция. Не случайно имаме личности като Стефан Стамболов, Константин Стоилов, Александър Малинов. У нас винаги силен е бил премиерът, подобно на Германия. И сега, когато се правят изменения в Конституцията, което е абсолютно наложително, се леят крокодилски сълзи как били орязани правомощията на президента. Те всъщност не са орязани, а са вкарани в някаква правилна посока. Не може еднолично президентът да определя за премиер когото си иска, да променя курса на страната, да се сключват неприемливи споразумения и други подобни авантюри. А по-скоро всичко да бъде под контрола на парламента, а оттам и на обществото. Президентската институция да бъде в съответствие с реалното й място в политиката на страната, както е в Германия и други държави. Президентът да има преди всичко представителни функции, да бъде избиран от парламента. Защо не се правят промени в тази посока? Може би за да не се дразни Радев, който е персонификация на президентската институция такава, каквато не трябва да бъде. Тоест, трябва да се реши имаме ли нужда от точно такава президентска институция или от един много по-съответстващ на Конституцията и на нашата собствена традиция президентски пост.

-  Кабинетът на Денков зае ясен евроатлантически курс на управление, но среща сериозен отпор сред опозицията, в това число и президента, която се оказа доста креслива. Как ще коментирате деградацията на БСП и факта, че млади партии като ИТН и "Възраждане" се конкурират по безродие с президента и бившите комунисти?

- Ами те не само се конкурират, ами просто се води някаква люта битка, кой да бъде по-голям национален предател. Тъй като тези партии (за мен беше изненада позицията на ИТН, които се заявяваха като по-десни и по-евроатлантици) виждаме да изпълняват и защитават реално интересите на една чужда държава. На практика има една злоупотреба с понятието евроатлантизъм, което звучи от ефира на БНР, от устата на депутати на БСП и народни представители от партията на Костадинов, като някаква обидна дума. А това реално е същността на съвременното българско развитие – да бъдем част от атлантическата общност и най-вече от западните европейски държави и целия цивилизован свят. 

Особено грозно е защитата на опозицията на тази така наречена червената съветска армия, която е една окупационна армия. Това е нещо ужасно - да се защитава един основен символ на националното предателство и на идеята ние да се превърнем в 16-та република, защото всъщност това е дълбокият замисъл на този паметник, е просто нелепо. И виждаме, че тези партии бяха на път и са на път да взривят общественото доверие, да попречат на приемането на бюджета и на други жизнено важни неща в името на една утопия, на една измама, какъвто е Паметникът на съветската армия.

И нещо друго - ние виждаме в обществени медии, като БНТ, БНР да се леят тиради във възхвала на Путин и не само, а и на всички мракобесни режими, които управляват в Иран, например, хвали се Китай. Аз не казвам, че не трябва да се споменават тези държавни, но това не е нито алтернативно мнение, нито свобода на словото. И виждаме, че хората в СЕМ, назначени от Румен Радев, закрилят тази хибридна война, която се води от българския ефир и която, с малки изключения, почти е завладяла нашето медийно пространство. И аз се питам – какво вършат нашите разузнавателни служби и специализирани органи. А също така защо в парламента има такава търпимост към поведението на Румен Радев, защо няма поне заявка за процедура за импийчмънт, каквато безспорно заслужава. 

Има и нещо друго – че Румен Радев, след като се е заел с политическа дейност, която противоречи на самата функция на държавен глава – да си подава оставката заедно с Йотова и да правят партия, движение или какво там искат. А мандатът им да бъде завършен от Росен Желязков, председателя на НС. За мен е необяснима търпимостта и на ГЕРБ, на ДБ, на ПП, които са негово творение, независимо от ужасните отношения между тях в момента. Така или иначе ние не виждаме реакция, каквато заслужава линията, олицетворявана от президента, която е разделителна, защото е в защита на чужди интереси – на Газпром, на Русия, на Унгария, на Сърбия и на кого ли не. И тази непрекъсната конфронтация с правителството, без да съм привърженик на Денков и неговия кабинет, а в случая и агресивността на президентската институция към едно легитимно правителство надхвърля всякаква граница на търпимост.  

-  Вие  доволен ли сте, че вече МОЧА няма да стърчи в сърцето на София?

- Разбира се. Той никога не би трябвало да бъде издиган. Първо обезобразява идеята на Княжеската градина, която е нещо съвсем друго. Тя трябва да бъде възстановена в един нормален човешки вид. Не може срещу Софийския университет да се извисява над София един окупатор, с автомат в ръка, или както Альоша да доминира над целия Пловдив. Трябва да се преосмисли цялото ни публично пространство по отношение на такива паметници. Още повече, че има решение на парламента какво представлява комунизмът като идеология. Така че ние не изпълняваме собствените си закони. Напротив – дава се простор на такива антисистемни играчи, определено свързани с чужди сили, да разиграват цирк в цялата държава.  Нещо повече, в медии, които имат някакви зависимости от някъде, размахват тезата за разделението на обществото. Аз наблюдавам реалния свят и не виждам никакво разделение. Не виждам някой да се тръшка за Паметника на съветската армия. Виждаме опит на три парламентарни фракции – тъй нареченото Възраждане, ИТН и БСП, да направят нещо по-масово, а на практика всичко се свежда до собствените им депутати и някаква периферна група техни привърженици. Затова беше и тази истерия в парламента по повод тъй наречения Паметник на съветската армия.  

За мен е още по-необяснимо решението на съда да спре демонтажа, което очевидно почива на някакви правни аргументи. Но той определено няма да спре нещата, защото на този паметник не му е там мястото. Аз съм казал не веднъж, че той трябва да бъде премахнат. Нека да се направи един исторически парк близо до София -подходящ е теренът на Кремиковци - и там де се съберат такива паметници, които в един нормален порядък да се показват на бъдещите поколения - какво е била тоталитарната държава и кои са нейните герои или антигерои. 

- Напоследък темата за РС Македония отново е особено актуална - македонските политици пак привиждат в България пречка да започване преговорите за членство в ЕС. 

- Така е, и тя има връзка с това, което говорихме досега. Реално в РС Македония се развиват сходни сценарии, които се развиват и у нас, свързани с влиянието на Москва, през Белград или директно. Партията, нарекла се самохвално ВМРО, повтаряйки името на една патриотична българска организация, на практика изпълнява чужди поръчки. Очевидно прави всичко възможно РС Македония да не влезе в ЕС. Нашата позиция тук трябва да бъде принципна. Засега тя е доста добре изразена, още повече, че ние получихме подкрепата и на Европейския съюз. Когато с моите колеги  посетихме Европарламента в Страсбург, видяхме, че тази наша позиция се приема от депутатите в ЕП и не трябва да се отстъпва от нея. Сега отново виждаме принципа "разделяй и владей“, който се прокарва най-вече от Северната империя, решила максимално и по всякакъв начин да пречи на колективния Запад, което според мен е във вреда и на самата Русия. 

- Как можем да излезем от това самоубийствено блато, има ли лек срещу разродяването между българи и македонци?

- Единствената терапия е истината и нашата по-последователна линия на присъствие в РС Македония – със средствата на икономиката, на културата, на засилените контакти между хората от двете страни, побратимяването на градове. Добрите човешки контакти ще разбият тази черна магия на македонизма, който за съжаление е проникнал доста дълбоко в македонското общество. Но има предостатъчно хора с българско самосъзнание в РС Македония, които ние нямаме право да изоставим. Същото се отнася  и до българите по целия свят. 

- Каква е вашата прогноза за 2024 година – доживяхме падането на МОЧА, ще доживеем ли и капитулацията на Русия пред Украйна и демократичния свят?

- За съжаление позицията на Империята на злото 2, в каквато Путин превърна Русия, както Сталин беше превърнал СССР в империя на злото, нещата са много сложни. Ние виждаме, че на Запад надделяват егоистични интереси – виждаме какво е поведение на Доналд Тръмп и неговите привърженици. В крайна сметка обаче Украйна ще надделее в този конфликт, особено ако получава адекватна подкрепа, а не на час по лъжичка или слаба подкрепа. Украйна има пълно право да си върне завладените земи, трябва да има и мирни преговори. Но виждаме наглото поведение на Владимир Путин и това, че специалната военна операция не е променила целите си – да бъде денацифицирана Украйна. Но аз питам - кой ще денацифицира самата Руска федерация, където имаме един неонацистки режим, една клептократична върхушка, която е склонна да рискува бъдещето на планета за своите брутални интереси.