Ако се опитвате да се усмихвате, едва ли ще го докарате като Румен Радев в мундир на генерал. Има нещо от усмивката на Мона Лиза. Но с времето  тя – усмивката, се е променила и се е получило нещо като от под полата на Мона Лиза. Нямам представа от гледката там, но ако съдя по усмивката на Радев, той изглежда леко разочарован.

Българският президент не само е разочарован, но и силно изнервен заради кампанията си за втори мандат. Той свика Консултативен съвет по националната сигурност и излезе от него сърдит – нямало консенсус. А дали той е фигурата консенсус? Бюджет се прави  и обсъжда в Народното събрание, а не в президентството, напомниха му политическите сили. Той отвърна да внимават в картинката, че лошо им се пише.

Лошо се пише на Румен Радев след катастрофалния опит да се прави на министър – председател. Акълът му стигна само да свие ръката в юмрук и да уплаши гаргите. И допуснахме този тип да се бърка в живота ни, но имаме ли нужда от подобни типове, за да разберем живота си.

Румен Радев е свалил фуражката, но е с манталитет на фатмак, който иска да е сценарист на съдбата ни. Въпросът е какво има под фуражката и дали сега не ни застига проклятието на онова, което е останало под нея

Радев и гаргите му са еднакво безполезни, еднакво нахални, еднакво безразлични към нас, еднакво безразлични сме към тях. Гаргите му викат: "Ти си светец!“, а той им се хили насреща в мундир на генерал.

Президентът Радев не съществува. Той е събирателен образ, роден в политическия нужник. Той там се и развива, обогатява, храни се. И му е сладко. Нищо не можем да скрием, а от всеки опит да го направим излизаме жалки и смешни. Омерзително е гаргите да те броят за светец.

Лекетата винаги лъщят, дори и скрити от генералски мундир. Така е заради производството на политическия нужник.