Три месеца и половина преди местните избори е време за прогнози. Въртят се всякакви имена на кандидати, които искат да седнат в кметския стол на Пловдив. Едни са ни познати до втръсване, други са нови герои, изкушени от властта.

Чува се, че пореден опит да си върне трона ще прави и Славчо Атанасов след 12 години изгнание. Има ли изненадани? Едва ли. Кой ще го издига и защо, не е ясно, но и няма значение.

Ако питате хората около него, те са толкова сигурни в успеха, че не е нужно да се правят никакви прогнози – всичко е ясно, той е човекът.

Самият Славчо е въодушевен от подобни приказки и ги подхранва със своите – управлявах с ниски данъци, бях социален кмет и ред подобни щуротии.Славчо е като латерна – каканиже едни и същи глупости. И продължава да намила – приемен ден, приемен час, смяна на модела, който бил вреден не само за града, но и за държавата, прозрачност на управлението. Така беше на изборните кампании през 2015 и 2019 година.

И сега пак ли трябва да слушаме – за пореден път - как е заченала Дева Мария.

Падането от власт беше болезнено. Дълго време Атанасов не искаше да повярва, че това се е случило. И по-късно като общински съветник се държеше като кмет, който редеше патетични слова от трибуната на Общинския съвет – така беше при мен, а вижте сега какво е. Тази риторика прикриваше жестоката болка от поражението.

Когато гардът му изглеждаше напълно паднал в битието на обикновен общински съветник, нов политически пирует го направи народен представител. Изглеждаше вдъхновен за нови политически борби, които, според него, са особено важни за държавата.

И през 2015, и 2019 година Атанасов започваше обречени битки – с егото си. Той трудно приема решението на пловдивчани, от чието име обича да говори. Те решиха да го оставят извън местната власт, но той твърди, че са сгрешили и ги приканваше да си поправят грешката. Така политическото му поведение се превръщаше във водевил. Звучи като дефектна плоча, която е запецнала и повтаря едно и също.

Атанасов пропуска факта, че има сериозен проблем с пловдивчани и всеки опит за флирт с тях е обречен. Колкото и да ги ухажва, те помнят. А тяхната памет  ще е в основата на окончателното отстраняване на Славчо от местната власт. Той подмени вота им и възмездието не закъсня. Дойде на власт с помощта на ГЕРБ, а падна с помощта на БСП, която  той любезно  допусна до важни властови ресурси. Това  е политическото безвремие  за Пловдив, което намери израз в неповторимата карикатура на създателя си – до набученото на копие споразумение с правителството.

Само че съдбата на пуяка, който иска да лети, е ясна. Хапнал от фекалиите на бика и кацнал на първия клон, после пак и хоп на втория клон. Така се оказал на върха на дървото, но фермерът го забелязал и го свалил с един изстрел.Изводът е, че с такива фекални номера може да стигнеш върха, но не и да се задържиш.