29 август 2024 г., задушна София, очакваща лятна буря. Млада жена, българка, българска гражданка, крачи по централната софийска улица "Шипка“.  Да, същата на която се намира Софийският университет, Художествената галерия и домът на великия български професор хуманист Александър Теодоров – Балан. Младата жена, носеща същото име, но в ж.р. – Александра, обаче се е запътила не към къщата на проф. Балан, а към една сграда от години лишена от смисъл и съдържание. Сграда, която нито е "културна“, нито е "информационна“. Но е безспорен Център. На 

вражески злонамерени действия срещу националната сигурност

на Република България. Да, познахте. Иде реч за т.нар. "Руски културно-информационен център“. Младата Александра е решила да изрази гражданската си позиция, като протестира пред т.нар. "културно-информационен“ център против зверствата, които агресорската армия на въпросната Русия извършва  спрямо хората от Донбас (Украйна), от където Александра се е върнала съвсем скоро. Резултатът от нейната гражданска позиция е почти мигновен арест от патрул на 01 РУП – СДВР. 

И след горното лирично отклонение, идва ред да попитаме новият министър на вътрешните работи няколко въпроса: 

1. Какво по вид и юридически смисъл, както и по кой член от НК е престъпление писането на думата "Убийци“ на плочника на обществено място, както и паленето на парче плат, с цветовете на държава-агресор, обявила България за държава-неприятел? Тук е момента да припомним на МВР, че ПРЕСТЪПЛЕНИЕ е само и единствено поругаването на БЪЛГАРСКИЯ национален флаг. 

2. Кой и кога е сигнализирал българската полиция? Кога, в колко часа и по какъв способ/средство е уведомена СДВР, където е главният полицейски дежурен за столицата? Кога и в колко часа е уведомено 01 РУП – СДВР? 

3. Кой е разпоредил изпращането на полицейския патрул? 

4. Кой е разпоредил АРЕСТА на Александра? 

5. Нещо още по-важно: чие е решението Александра да бъде задържана и 

вкарана в полицейския автомобил с белезници ЗАД ГЪРБА

Всеки който е извършвал арест знае, че белезници се слагат зад гърба на арестуваното лице, само ако е налице яростна съпротива при задържането. А в случая с Александра такава е НЯМАЛО. Тогава защо е било необходимо "закопчаване“ зад гърба, което е близка крачка към трагичен изход (т.нар. асфикция, или задушаване)? Дали пък слагащите белезниците на Александра милиционери (това не може да са полицаи – обикновени милиционери са си били) не са скрити почитатели на Путин и ЧВК "Вагнер“? В МВР такива с лопата да ги ринеш… 

6. Защо повече от три часа след ареста от Първо РУП – СДВР продължават да не предоставят на адвокатката на Александра заповедта за арест? Дали не е защото "милиционерите“, извършили този съвсем ненужен арест са се убоначили и сега не знаят какво да правят и кого да сложат на амбразурата? Защото всяка заповед за арест и последващо задържане си има своите атрибути: кой налага наказанието – звание, име и длъжност; на какво основание (член от НК); кой е извършил ареста – звание, име и длъжност… Все въпроси, на които милицията на Калин Стоянов, пардон на Атанас Илков, май няма отговори… 

И накрая да кажа, за да се знае:

- Министърът Илков тази вечер пропусна златен шанс да покаже, че може да се измъкне от сянката на Калин Стоянов и "колоните на ЦУМ“. Пропусна златен шанс да покаже, че е достоен за поста, противопоставящ се на путинско-милиционерските изстъпления, с които МВР (уви) все още е пълно. 

- Атлантическият съвет на България няма да остави този случай току-така да изтече в канала. Докато общественото мнение се занимава със сараите на Доган и същият къде ще преспи тази нощ – в сарая или под моста, в България 

руската пета колона продължава да разиграва свободно коня си,

-  уповавайки се на скритите лимонки в силовите ведомства. Недопустимо е да се арестуват български граждани, в собствената им държава, само защото изразяват МИРНА гражданска позиция срещу страна-агресор, обявила Родината ни за вражеска държава. 

- Какво трябва да се случи, за да може същото това МВР да арестува талибаните от проруската "Възраждане“, които оскверниха и атакуваха сградата на Столична община и Домът на Европа в София? 

- Атлантическият съвет на България е непартийна организация, имаща за основна цел запазване на демократичните свободи на българските граждани и противодействие на руската инвазия в България. За нас е ценен всеки един български гражданин, отстояващ тези две основни правдини. Независимо дали разбива с чук една лъжлива каменна плоча, поставена върху позорен паметник, или пък изказва граждански протест пред "културния“ център на вражеска за България държава. Именно поради това анонсирам, че Атлантическият съвет на България ще поеме всички юридически разноски на Александра за отстояване на правдата и нейните граждански права. Няма да се уморим и да търсим причините и изпълнителите на днешната милиционерска показуха (русизъм!), чиято главна цел беше 

задоволяването на нечие мачовско – путинистко его

или да се направи поредната челобитня (още един русизъм) пред матушка-государь (трети русизъм)  в "културния център“ на вражеска държава в европейска София. 

Атлантическият съвет на България няма да се умори да пази българското общество от неистовите напъни на руската Пета колона в България и менторите им от Москва да ни превърнат в Задунайская губерния. 

Няма да стане, товарищчи русороби. Няма да стане! 

Иван Анчев, съпредседател на Атлантически съвет на България